Mission Impossible Ghost Protocol
Автор: ThunderWolf
Your mission should you choose to accept it shall contains SPOILERS!!! Не са много важни и са свързани предимно с камеотата, но някой от тях може да ви оспойлят края. Особено ако сте наясно с предната част.
Mission: Impossible – Ghost Protocol е четвъртият филм в поредицата (този път няма цифра в заглавието, защото никой не обича да гледа закъсняли продължения на застаряващи франчайзи) и вижда Том Круз отново във водещата роля на супер дупер агента Итън Хънт. Като цяло останах доволен. Хареса ми повече от втория, който беше прекалено John Woo-ish и третия, който пък беше прекалено Alias-ish. Първата част разбира се си остава класика, но този се нарежда директно след нея.
Заслугата е на режисьора Брад Бърд. С неговите анимационни произведения (The Incredibles , Ratatouillе) той даваше заявка, че може да бъде и добър режисьор на екшъни и с този го доказва. Бърд разчита на огромни реалистични каскади (особено вълнуващи на IMAX), вместо да използва CGI или клатещата се камера, с която вече много режисьори прекаляват. Това прави Mission: Impossible – Ghost Protocol доста по-традиционен и по-реален (доколкото подобен филм може да е реален). Екшънът наистина е на високо ниво. Като изключим избухването на Кремлин, което изглеждаше като кът сцена от някоя игра, всички каскади са направени много добре, невероятно брутални и реалистично изглеждащи. Звукът също наистина помага. Едновременно добре може да почувствате всеки удар и ритник, както и експлозиите. Най-голямата сцена определено беше как Том Круз изкачва хотела в Дубай, който уж е най-най-най-високата сграда в света. Заснета в IMAX и изцяло изиграна от Круз сцената прекрасно олицетворява атмосферата на филма – едновременно напрегната и забавна.
В сюжета са направени няколко добри промени в правилната посока и уникалноста и вълнението на оригиналния сериал е върната с пълна сила. Кастът е приятен и комичния диалог добавя към забавлението. Моменти, в които джаджите, които ползват се прецакват доставят много смешни моменти и правят филма лек и забавен с добър баланс между екшън, напрежение и смях. Саймън Пег (Shaun of the Dead, Hot Fuzz) отново влиза на ролята на Бенджи Дън от предната част, компютърен специалист и комедийния елемент. С природните си таланти и симпатичния си чар, Пег придава необходимата доза хумор в ролята. Джереми Ренер (The Hurt Locker, Hawkeye в предстоящия Avnegers) и Пола Патън (Déjà vu) са двете нови попълнения . Ренер играе повече отколкото предполагах и се вписва добре в ролята на второстепения bad ass и също така е в ролята на второстепенния comics relief. Пола Патън e random женския персонаж, но пък се спрява с лошите по-добре и от мъжете. Джош Холоуей (Sawyer от LOST) също го има, но за съжаление с прекалено малка роля, която свършва прекалено рано, но пък благодарение на него началото на филма е една от най-яките моменти. Винг Реймс и Мишел Монагам се завръщат с кратки камеота, а Том Уилкинсън е поредния известен актьор в списъка с шефове на IMF.
Mission: Impossible – Ghost Protocol доставя точно вида забавление, което искат екшън феновете. Бърз (макар и 134 минути), забавен и изпипан филм. Сега само ми остава да се надявам, че и останалите пълнометражни творби на Брад Бърд ще са толкова добри. This post will self-destruct in five seconds. Or maybe not.
Прилича на: Mission Impossible III, но по-забавно
Оценка: 8/10
