Mass Effect

melogo

Автор: Tyrael

Алармата иззвъня и се наложи да похамам няколко пъти с ръка преди да напипам дразнещото телефонно устройство, лежащо на пода. Едвам-едвам отворих очите си с очакването, както всяка сутрин, да мерна грозните мутри на Borgir, гледащи ме от стената. Днес явно нямаше да е – над мен се беше надвесил сивокос белязан пич с недружелюбно изражение. Твърде странно ми приличаше на някой…
– Не ми харесва! – каза Гералт с леден глас.
– ВТФ?!? – опулих се против волята ми.
– Статията, която смяташ да пишеш за Mass Effect… Не ми харесва!
– Виж, брато, и на мен не ми харесва през месец да плащам за WoW и да няма кой да ми оползотвори сутрешната ерекция, но т’ва е положението. Live with it.

Надигнах се от леглото и се запътих с провлачена стъпка към банята, където се надявах с известна доза късмет да си уцеля устата, за да си измия зъбите. От стаята ми се носеха мили изрази като „Тъп хейтър“, „Полякофоб!!“ и „Смърт за сутрешната ерекция“. Изминаха още петнадесетина минути, преди да се приготвя за работа и да изляза с вече по-бодра стъпка от нас. Вещерът ме следваше по петите и ме измерваше с поглед на зарязана съпруга.
– Не мога да разбера, какво толкова не ти хареса моята игра пък. ‘Сичко си имам (включително и най-важните неща за всеки мъж – белег и полов член), мъкна мечове, бия изруди и шибам пички и всичко т’ва във фентъзи свят, какъвто теб уж повече те кефи…
Все още твърде сънен, за да отговарям бръкнах в джоба си, извадих предварително натъпканата луличка, запалка и тефтерче с химикал.
– Смятам да си запиша малко бележки за статията – обърнах се към вещера. – Затова ще се радвам, ако коментираш на по-нисък глас ето така.
Запалих лулата и химикалът започна да подскача по тефтера…

Още от зората на гейминга биомеханичните бобри са били фактор за качествен геймплей!

Още от зората на гейминга биомеханичните бобри са били фактор за качествен геймплей!

Случи се, драги събратя геймъри. Стана това, което всички РПГ фенове чакахме с треперещи крайници в продължение на 4 години. BioWare се завърнаха. След не особено силните допълнения на Neverwinter Nights и доста спорната Jade Empire, канадските любимци на народа се завръщат с гръм и трясък и амбицията да забият предишния си шедьовър KOTOR дълбоко в земята. Думите ми не стигат, за да дам дори бегъл старт на статията, тъй като Mass Effect успя някак си да ги отнеме всичките. Царете на ролевите игри са сътворили най-великолепното бижу за последните 2 години, което съм виждал. До него мога да наредя единствено новия Stalker и, разбира се, The Witcher (ХА! – възкликна следящият ме Гералт. – Ху дъ мен!). Mass Effect е нещо, което всеки себеуважаващ се геймър трябва да мине поне 1 път, въпреки че това ще бъде крайно недостатъчно. Светът, из който ще бродите, е огромен (Моят също пък!), историята, която го води, е вманиачаваща, а лицата с които ще се срещнете ще ви накарат да се влюбите в тях и в уникалната им персоналност (Аз пък мога да правя секс с женските. Ху дъ мен!). Дори ще имате възможност да установите и интимни контакти с някои от тях (Wait, WUT?). МЕ е игра, която не може да бъде събрана в няколко абзаца, нахвърляни от лейм уонаби драскач, но бидейки най-блестящият камък в канадската корона, тя определено заслужава подобна … чест. Затова е добре да започвам без да губя повече…

– Няма ли да си вземеш от ежесутрешните хейтърски банички, а? Или си твърде зает да изписваш наредби и плосковати сравнения? С това темпо и отношение би трябвало да се кандидатираш за админ на 4chan /b/.
За едно бе прав – не бях закусил. Опитвайки се да игнорирам постоянното мърморене на Гералт, платих левче на лелката с мустаци отсреща, отхапах от баничката и със замислено изражение се опитах да асимилирам думите на сивокоското. Наистина имах намерение да използвам доста сравнения в статията си, главно провокирани от вилнеещата война ME vs Witcher. Тъй като целта ми все пак бе да пиша за Ефекта, усетих че в един момент всичко може да замяза на анти-пропаганда срещу играта за Вещера и беше нужно да се предприемат допълнителни действия. Обърнах тефтера от другата страна и след секунди бях оформил следния анекс:

Искам предварително да обясня, че НЕ МРАЗЯ Вещера. Нали знаете онази поговорка за кучето, задника и различния вкус. Witcher е неверояна и неповторима игра, но като се замисля разбирам, че именно МЕ ми даде това, което ми се беше преиграло наистина много. И ако трябва да избера страна във войната, бих заел тази на отрочето на BioWare (с голяма доза пристрастност, ако трябва да съм искрен). Така че, скъпи и все още малобройни читатели, простете ми ако съм обидил неволно някой вещеропоклонник – не е нарочно :D
Стори ми се горе-долу добре и сравнително ставащо, така че се върнах към недописаното си изречение.

…време.
Историята на играта ни прехвърля в 2183г. Хората са открили технология, която им позволява да щъкат из галактиката и да установяват контакти с други цивилизации. Кръщават я Mass Effect, а съоръженията, които изпращат кораби из галактиката, получават името Mass Relays. На един от тези кораби е и нашия главен човечко – капитан Шепърд (Моето име поне не навява асоциации за овчарство и… овци). Нямате, обаче, много време за оглеждане – първата ви задача е налице. На една от планетите е открит мистериозен beacon (Бекон?! ОМГ!) и вие трябва да проучите работата. Оттук започва и голямото ви приключение, което ще ви срещне с множество заговори, предателства, извънземни, говорещ кораб (Това всичко не прави една игра хубава), купища оръжия, брони и био-сили (Това също…) и всичко това гарнирано с много екшън, перфектна ролева система и, не на последно място, пълна лицева кустомизация на хубавеца ви (Ама…). Това е началото на играта, която ще трябва да минете поне 2-3 пъти, за да й се насладите изцяло и да обхванете всичките й аспекти.

This is Sareeeeeeen! (the bad guy)

This is Sareeeeeeen! (the bad guy)

Вече добил оптимизъм и трезво мислене в резултат на привършената баничка се замислих как точно да продължа досегашните ми писаници. Неволно се обърнах към крачещия до мен Гералт, на чието лице бе застинала лукава, подигравателна усмивка.
– Запецна, а? Сам си го навря, друже. Ако беше фанал да напишеш оная статия за Хелгейт, дето я замисляш от една седмица нямаше да ти е толкова зор. Айде като си толкова отворен ся сравнявай 2 шедьовъра, въпреки че можем да поспорим до колко е шедьовър овчарската сага…
– Ей, да бе – възкликнах. – Хелгейта, майна. Как можах да забравя.
Погледа ми отново се върна на тефтера.

Всички знаете главната причина МЕ да омагьосва като полугола магьосница слабоват фешънски мозък, нали? Да? Нищо аз пак ще го повторя за неразбралите/прекаралите последната една година в черните дебри на Сомалия.
Магията зад МЕ се крепи на невероятното съчетание от динамичен, неподправен, реалновремеви (разбирай не полу-походов тип KOTOR) ЕКШЪН с практически неизчерпаема откъм възможности ролева система (Тва последното и аз го имам, даже по-добро). И по-точно не комбинацията per se, а перфектната симбиоза между компонентите й. Когато играеш примерно Хелгейт, неотменно те преследва онова чувство за недовършеност и недоизпипаност. Нито екшънът ти толкова екшън, нито системата ти толкова уникална. При МЕ дори за секунда няма да доловите подобен фейл. Темпото на битките е толкова бързо и увлекателно, че ако успеете да си дигнете ченето от клавиатурата бихте се запитали „Как зад всичко това седи ролева система, по дяволите?!?“. Наистина е трудно да се асимилира, но е факт. Дори не искам да си помислям как случайността на ролевите игри и диктуваната от играча динамика на екшъните могат да се вплетат заедно. Поклон, BioWare. А като заговорихме за битките, искам да кажа отново, че те са невероятни и прилепящи те към екрана. Представете си какво би се получило, ако смесите темпото на Crysis с тактическите сражения в Gears of War да речем. Бягате, криете се, прицелвате се, мятате гранати и използвате евентуалните си магически сили. Лудницата е пълна, така че ако сте се приготвили за някакво по-айляк преживяване е добре да се хванете за стола. За да не остане ролевото преживяване хептен на заден план, в битките ще командвате и още 2 дружки, всеки от тях със специални умения, които разбира се, ще избирате вие при покачването на нива. Тук приликата с KOTOR е очевидна (Себеплагиати! СЕБЕПЛАГИАТИ!!!), но аз лично не виждам нищо лошо. Разликата е, че докато при предишното творение ви се налагаше да използвате множество фийтове, скилове и какво ли още не, то тук нещата са доста опростени. Активните умения, които ще ви се наложи да използвате са към 4-5 за вашия хубавец и с 1-2 по-малко за помощниците ви. Това е разбира се при положение, че знаете какво правите и целта ви не е да отключите n на брой активни умения, които да си седят на посредствено ниво. За да не стане ситуацията практически невъзможна, BioWare отново са вкарали любимата им възможност за паузване на играта за раздаване на команди и преосмисляне на ситуацията.

Системата за диалози вече е доста по-опростена в сравнение с D&D заглавията на BioWare

Системата за диалози вече е доста по-опростена в сравнение с D&D заглавията на BioWare

Общо взето ролевата система е базирана кажи-речи на пасивни умения, които при достигане на някакво ниво ви дават възможност да използвате дадено активно умение. Например с развиването на Pistols, даващ бонус точност и щети, ще можете да отключите активното умение Marksman, което при задействане ви дава допълнителна точност, скорост на стрелба и намаляване на времето за прегряване. С такива примери мога да продължавам до утре, но най-добре е да си ги проверите сами. Просто възможностите са наистина много (И все пак не колкото моите. Точка!). Сега е времето да кажа, че за разлика от Вещера, тук си има класова спецификация на героя. Началните класове са 6 (3 основни и 3 комбинирани), които по-късно в играта ще можете да специализирате в още 6. Уменията се делят на 3 основни групи – бойни, технически и биотични (разбирай магиоподобни мушунгии). Вероятно ви притесняват малките цифри и наличието на класови разпределения (Да! СЪКС!!), но мога да ви уверя, че това ни най-малко не е проблем понеже хем можете да си направите каквото ви е на душа, хем и да осерете нещо по героя ви винаги можете да разчитате на бойните си рефлекси. Всичко е просто и ясно и ви спестява едночасовото планиране, кои от хилядите скилове на Гералт ви трябва и на кое ниво (това лично за мен е минус, щото колкото по-засукано толкова по-добре, но все пак нуубове колкото искаш).

Трябва да кажа, че в техническо отношение Ефекта е перфектен. Все пак Unreal 3 Engine-а не е от времето на Каратека и ще можете да се насладите както на спиращи дъха открити пространства, така и на разнообразни затворени помещения. Много ми е трудно да определя, кой е победителя от графичната битка между Unreal и Aurora, затова и не се заемам да отсъждам тежка присъда. Единственото лошо нещичко е, че на малко по-слаби машини играта задъхва много яко и фреймовете спадат доста драстично по време на битки. Последното, доколкото разбрах, се появява от време на време и на силни шайги, въпреки че аз лично нямах никакви проблеми. Музикалния фон е вдъхновен от култови филми като Blade Runner и Dune, което трябва да говори само за себе си. Всеки от героите си има уникален глас и излъчване, което е наистина нужно при такова разнообразие от характери. Така че по този параграф канадците получават голям плюс.

Споменах ли, че битките са наистина красиви?

Споменах ли, че битките са наистина красиви?

Вдигнах поглед от листа и се огледах. Почти бях стигнал до работа и ми оставаше съвсем малко време да си донахвърлям бележчиците. Погледнах отново другаря си, който този път едвам се сдържаше да се изсмее на глас.
– Какво пък сега? – попитах с недоумение.
– Знаеш какво следва, нали? Хъхъхъ.
Прочетох набързо какво бях сътворил досега. Няколко думи за историята, геймплейни факти, технически сухини, едно-друго… Дааа, иде време и за неприятната част.

Както знаем, разпространителни на МЕ са ЕА, така че можеше да се очакват редовните гафове и глупости. Ще започна с това, че играта беше портвана за компютър почти година и когато най-накрая процесът приключи се разбра, че всичко е много бъгаво и нестабилно. Играта крашваше на галактическата карта, а при някои хора – дори и по-рано. Интересното бе, че оплаквания идваха и от собственици на оригинални копия, което беше наистиа смущаващо. Естествено всичко се зачисти с пач, но нали не тва е идеята все пак…
Дойде и вестта, че МЕ, ще бъде трилогия. Всичко бе прекрасно, докато ЕА не казаха, че сагата за Шепърд ще бъде техен франчайз за много, много време и нещата могат прескочат границите на трилогията. Господ да ми е на помощ, защото не знам дали ще мога да понеса някакви ЕА-ски порнографии от сорта на Need for Mass Effect. Съзнавам желанието на пичовете да бълват игри за умственоизостанали и недоразвити „геймъри“ от сорта на FIFA и NFS, но искрено се моля да им дойде разум в главата и да оставят на BioWare да си действат както те си знаят…

– Няма ли да напишеш нещо в заключение? Например, че колкото и да е як МЕ, моята игра си остава по-яка and stuff…
– Тц – казах след секунда размишление. – Мързи ме, пък е и твърде стандартно.

Advertisements

~ от Blog of Idiots на май 2, 2009.

2 Коментари to “Mass Effect”

  1. бийкън _O_o фтв

  2. АЕ СЛОЖЕТЕ ЛИНК КЪМ CITY!!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: