Weekly 13 #9: 13 урока как да станеш психар

Автор: Malefactor

От няколко седмици насам един бобър и една тапа ме ръчкат да напиша уийкли. Все се случваше че не можех… сега обаче нямам кво да правя и не ме мързи прекалено много, така че ви представям

13 ЛЕСНИ УРОКА КАК ДА СТАНЕШ ПСИХАР (Just like me :D)

Да психясаш не е трудно, но е важно да се прави правилно иначе стават доста гнусни коцузлъци. За да си психар не е необходимо да си в осмирителна риза – истинските психопати могат спокойно да минат за среднсостатистически хора, разликата е че те са намерили една по-различна нормалност отвъд обикновената лудост. Ето как:

1. Първите седем години.

Не е особено трудно да изперкаш, обаче за да станеш истинско психо трябва да започнеш с подходящо детство. Обкръжението е много важно за формирането на младата психика и своевременното й унищожаване в зародиш. В случая ключова роля имат родители/баби и дядовци/чинки, стринки и лелинки отглеждащи младия психопат-уонаби. Оставен на самотек или още по-лошо – под надзора на склеротирали роднини с комплекси за малоценност, мегаломания, вещомания, политикомания, стресомания или чиста проба сенилна селяния младият субект се оказва в злотворна обстановка която го прави податлив на вътрешни и външни (виж следваща точка) влияния.

2. Да хууд.

Неизбежно е да психясаш от липсата на социални контакти, ама наличието на вредни такива е почти също толкова опасно за формиращата се личност. Приятелчета от детството с повече маса или акъл могат да те вкарат в сериозна беля, особено ако не си наясно как се върти света. На второ място (въпреки че просто изброявам без да класирам) не мога да не спомена махленските гаменчета и гавроши, прошляци и пробитаци които могат да те научат на нещо повече от псувни и дразнещи навици. Някой ден тъпкано ще им го върна…

3. Образование… да бе.

Даскалото е мястото в което за пръв път се сблъскваш с живота. За добро или зло, обаче то е  също толкова извратено като останалата част от българската действителност и в резултат… човек изперква. Едно време друго е било, считало се е че образованието е привилегия не трижди омразно задължение с цел само да ти потрошат 12 години от живота, ама… Сега даскалото е пълно със сволоч, програмата е писана все едно от зашеметен гибон, учебниците смърдят а даскалите са за лудница. Факт – който може го прави, който не може учи другите, обаче толкова некадърници да има в институцията, която се води че оформя бъдещето на страната, викам че е узаконено престъпление.

4. От днес нататък българският род…

Гени енд стъф могат да са основни стимули на лудостта, обаче родовата история също е важна. Тя формира цялостния манталитет на общността и кой квото и да ми разправя НЯМА НАЧИН потомък на народ, който е бил горд и независим, после 5 века са го тъпкали, за да достигне средно ниво на дребни тарикати, след което е захвърлен последователно през обществените строеве на монархията и социализма направо в анархия, няма да ражда уроди.

5. Абсурда

Безсмислицата е навсякъде и може да те докара до невероятно много психически състояния (някои от които постоянни или заразни) вариращи от пълно избесняване, през сълзи+сополи до апатично и бездейно взиране в празното пространство. Един умен (да бе) човек някога беше казал – “всяко нещо в което няма смисъл е безмислено”. Да ама тва не спира хората да го правят даже и да е глупост която  не е забавна. Простотията не трябва да бъде подценявана като психиращ фактор.

6. Омраза

Your eyes are full of hate, tortured one. That is good. Hate keeps a man alive. It gives him strength. Факт – безсилието води до яд, той – до омраза. Всеки знае че тя е разрушителна сила като никоя друга, сладка отрова. Характерното за истинската омраза е че не умира никога, но е добре все пак да бъде притъпена на моменти. За истинският психар обаче тя не е постоянно състояние, а само фаза – път към нещо по-болно, всеки сам си избира какво.

7. Депресия

Ако си ИМОУ и тва е начин – да изпаднеш в кататонична депресия и ако някога изобщо се съвземеш да си изкривен. Въпреки че не са същински психари, а депресари, и тва работи. Все едно – под ножа.

8. Насилие

Насилието помага – независимо дали го изпитваш или го раздаваш, но да си кажа право – по-добрия вариант е втория.

9. Злоба

My patience has ended. Писна ми да пиша гупости почвам по същество – жлъч и злоба натрупана от комбинация от кои да е няколко на брой от по-горните точки. Неизбежно, ефективно, не е задължително да е толкова неконтролирана като омразата и за сметка от нея е полезна, защото не те заслепява, а те държи на нокти, прави те възприемчив и изобретателен. Защо да фраснеш един в лицето на типа, дет се прави на маймуна пред другите, а не да разхлабиш капачето на мастилницата му и да го оставиш сам да си го ливне на новата маркова риза? Защото ако го фраснеш ще си излееш яда, после може да пийнете по бира и да се сдобрите енд стъф, а ако му скроиш шапка най-много враждата да се задълбочи – все едно ти пука, пак ще измислиш как да му вгорчиш живота, а когато неговите нерви не издържат – и лагерите ще му стопиш. Времето е на твоя страна, а също така и цялата жлъч на света – и защо не?

10. Вече споменах омраза, нищо, ПАК

Ама наистина мразя ужасно много почти всичко и почти всички, включително и тая статия щот ме мързи от към гъза да я пиша. Е, виждаш ли колко е лесно? Освен това съм отегчен, еби му майката, а ако не ти се занимава и виж следващата точка…

11. Остри предмети

Е, хууу де, и да не са остри работи – всекиму своето, както пише на любимия ми концлагер. Когато имаш колекция от поне десет различни ножа/боксове/павета/стъф, които любящо си кръстил на близки хора/обекта за които са преднзазначени/и двете, и започнеш да си точиш ножовете/лъскаш до блясък боксовете за да си успокоиш нервите ми се обади. Ще ти стисна ръката с уважение и/или ще се напием и/или ще направим 1 ПК.

12.

Честно казано 12 е едно доста досадно число в горещите месеци на годината и понеже в момента съм твърде отегчен, за да измисля нещо интересно и/или оригинално, ще оставя точка 12 за лично допълване от който и да е от многохилядната си публика. Направо на 13 което е малко по-кат за свят.

13. Счупената психика

Осъзнаваш, че си за лудницата, че не мислиш както трябва, че не действаш със всичкия си, че действителността ти се изплъзва като заветната вагина, която уж е толкова близо, но въпреки тва ич ни уляя… И въпреки това никой до сега не те е завел на Учет. Някакси смахнатата противоествествена и диментна логика, която следват действията ти необяснимо как сработва, да му се не знае! Еби му майката, вече си преминал толкова отвъд границите на обикновения идиотизъм или психоза, че не само си ги задминал и си се насочил щастливо към залеза, ами си преминал и него и си достигнал съвсем нов хоризонт, който също си прескочил, за да намериш нова граница, която да прескочиш. Добре дошъл в клуба, черното се счита за официално облекло, ама тва не го казвай на никой син пингвин или розов слон, не стъпвай на тавана с мръсни обувки, по пътя към касиерката се ръкувай със сополивата лама и внимавай да не те връхлети стената на смеха, че има лошия навик да хапе хората когато не я гледат.

~ от Blog of Idiots на юли 19, 2009.

Един коментар to “Weekly 13 #9: 13 урока как да станеш психар”

  1. dragni… stiga si se ligavil i pisni snimka na TEH CHEHUL!!!
    ako nqkoi si digne acc-to s nqkoff ei takoff predmet do takava stepen i uspee da priloji hate unity s predmeta, to dragni has competition…. ta taka.. az otiam u misho da se napiq i da pitam malkiq shto ne svirat v diviq po concerti… (az imam kolekciq ot paveta, a kato maluk pusnax piratka na chudovi6tata pod legloto!!) SO FUCK OFF!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: