Drag Me to Hell

drag_me_to_hell-poster

автор: Tyrael

По-принцип има няколко начина по които да подходиш към Drag Me to Hell: като към следващия филм на Сам Рейми, като още една история за ада и демонизма или като към хорър филм, който за пореден път ще fail-не да те уплаши. Истината е, че тазгодишната лента на Рейми е нито едното, всичко това и дори нещо повече. И като теглиш чертата, ще разбереш, че просто няма начин да излезеш от киното разочарован, защото историята, която ни представя емблематичния режисьор, предлага по нещо за всеки отишъл да я гледа в случай, че поне малко разбира от кино и не се пръска по шевовете от Замундски Синдром.

Първото впечатление за лентата, което ще те удари в челото още първата минута, е липсата на всякакви “многозначителни” надписи, разказващи ти за поредната адска легенда за the bad demon™ или bullshitty въведения в историята, целящи да ти подхранят напрежението. Просто защото веднага след като хърбаво латиноамериканче бива завлечено в дълбините на ада за по-малко от две минути след началото на филма, ти става ясно, че тук няма да скучаеш и сцените, които те очакват, са the real deal.

После ще се сблъскаш и с плота, който въпреки че блести от семплост по онзи наивен, преексплоатиран начин, предоставя стабилна основа за всичките последващи събития, гнусотии, съспенси и прочее елементи на класическия хорър филм. Историята се върти около банковата служителка Кристин (Alison Lohman), която в стремежа си да изпъкне като отговорен Съветник по Заемите отказва да даде отсрочка на крайно сбъркана бабка (по Хиподилски – БА-БАБАТААА) с кристално око и прогнили нокти като на немъртъв гражданин на Racoon City.

dragme3

Оттук натaтък започват противоречивите части, които вероятно ще накарат замунда-феновете да заклеймят филма като поредния летен фейл и да отидат да гледат G. I. Joe, защото там има мацки с цици в латексови костюми, които се стрелят със футуристични CGI пушкала и е якооооооооо. Горчивата истина е, че малко от зрителите ще прозрат отвъд абсурдността на повечето моменти като сблъсъка на Кристин с Ба-бабата или клишираността на скърцащите стъпала, мърдащите от вятъра пердета или сенките, които оформят демонични образи по стените. Но всички тези неща, които ти изброявам тук, само подчертават майсторството, с което е изграден филма, защото са поднесени толкова различно както няма да ги видиш никъде другаде и ще се улавяш как възкликваш “Хохохооо, яко!” кажи-речи на всяка екшън сцена било то заради особената бруталност или изливащата се от екрана гнусотия. Тук нищо не ти е спестено и пропитите с олдскул прах моменти и тези, които наистина са направени да движат историята напред се преплитат по доста умел начин, което допринася и за поддържане на така нужния ритъм и интерес от твоя страна, за да не възникват “ОМГ, пак ли?” моменти.

dragme2

Но истинската гениалност, която вероятно ще усетиш, си остава във факта, че целият филм, при все че е лента с хорър насоченост, е наситена с толкова много хумор и абсурдни моменти, които пък от своя страна са вплетени и носени от сцените на екшън и съспенс, че просто ще се удивиш колко добре е съчетано всичко. Като тук, забележи, няма да се хилиш просто защото някой се е взел твърде насериозно и е сглупил по пътя. В Drag Me to Hell Рейми е успял както само той може, да създаде такива ситуации, в които ти казва “Тук ще ти е смешно, знам, затова нарочно ще го пропия с още повече фрапантност!” Така резултатът е повече от перфектен, историята невероятно разказана и след всичко това краят ще ти дойде бързо и приятно като последната глътка от ледено студена бира (но от този тип, след която оставаш задоволен, а не ти се иска още и още).

Голямо впечатление прави и каста, който въпреки че е съставен от дълбоко неизвестни на широката публика лица, се справя отлично с ролите – нещо нехарактерно за 90% от хорър филмите, които са ми попадали в ръцете. Отново специални адмирации за Lorna Raver като БА-БАБАТАААА (по дяволите, тази жена има яко енергия из старите си кокали) и Dileep Rao като мистичния индиец-гадател, който лично на мен ми обра точките за култовост. След, разбира се, БА-БАБАТААА!!!

dragme4

Така че приготви кинти за пуканки и бира, хвани гаджето под лакет и я завлечи в Ада… таковата… киното.

P.S. Here, Kitty, Kitty!!!

~ от Blog of Idiots на август 31, 2009.

6 Отговора to “Drag Me to Hell”

  1. Не си споменал колата и че, нямаше Аш, но поне му споменаха кабината.

  2. … надушвам неделев хате!

  3. иначе завлечи ме в ада звучи твърде банално… :Д но пък ако има време ше се гледа…

  4. Неделев хейт? Seriously?

  5. Банално – да. Скучно – не. Ада никога не може да се изтърка…

  6. […] Това е един филм, който попада тук най-вече, защото в България дават филмите със закъснение и за това обзора е с очния обхват на Тапата. Drag me to Hell е на Сам Рейми, което му повишава оценката с няколко единици веднага. Няма друг режисьор, който толкова умело да преплита сериозен хорър с хумор. Сюжетът е типичен и не особено оригинален и затова оценката му е леко ниска. Като цяло филмът е малко постен, за това и тази точка ще е като гозбите за Бъдни Вечер. Има няколко доста гнусни сцени, за които заслужава да се види и те са създадени доста стилно, но по-гнусливост предполагам не могат да се сравняват с японските извращения, което е добре както казва Боби Турбото. Ревю може да прочетете тук. […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: