[Manga] Shin review

Aвтор: Malefactor

shin1

Insert random прочувствено начало с препратки към дните на детството ми, изпъланени с четене на вехти списания „Дъга“ here. Вместо да се занимавам с измисляне на подобна глупост, ще взема да пиша работи по същество, а именно коментар за дългоочакваната (от мен) манга SHIN.

Грабна ме още корицата, като я видях в блога – черна, с рандом озъбен тип изпльоскан отпред. Идеално. Тапата пък ме беше светнал, че ще става въпрос за някакъв пич, който пребива други типове с тежки железа. ИДЕАЛНО! При първа възможност си я купих. И така…

Още в началото ми стана ясно на къде отива историята – от нацвъканите между картинките на замахващи движения, летящи в различна посока от собствениците им крайници и фаталистични изявления става ясно, че се проследява историята на поредната изгубена душа. Тая тема особено в мангите е доста клиширана, но коя не е? Но поне е богата на антигерои, които според мен изграждат най-реалистичните, интересни и ярки персонажи. Та – нашият човек се разкарва нагоре-надолу и наистина трепе разни други типове с парче шрапнел (само едно, за мое най-голямо съжаление), само че още от самото начало се изгражда усещане, че работата на „добрия лошко“ не е самоцелна и жестокото наказване на „лошите лошковци“ не е продиктувано от простото желание да се smite-не всеки крийп в околността. Ретроспекцията на недалечното минало малко или много разкрива аджеба какъв е тоя тип и защо е толкова ожесточен в размахването на педя дебела колона желязо през меките тъкани на всичко, което му се изправи на пътя. И ето ти следващото клише. Сега бих цитирал един велик ДнД мислител (Фродо) който казва – ако някой герой има нещо скъпо в момента в който е измислен, то най-късно до края на първата сесия то неизбежно му бива отнето. Независимо дали сава дума за годеница, брат, майка, куче, златна рибка, дясна ръка ор съм адър шит. В случая Шин (да, това е името на главния герой) не прави изключение от правилото и след куп съвпадения и случайности се оказва толкова вътре и с двата крака, че наистина изглежда логично да се превърне в окъпания в кръв психар, какъвто го виждаме в първите няколко страници. Накратко – историята започва впечатляващо, като за съвкупност от преексполатирани до болка клишета и обещава да се развива интересно. До тук ориентировъчна оценка – 7/10.

Артът (дееба колко кухо псевдонаучно звучи) на мангата е добър, но не чак впечатляващ. В случая „изразителен“ май е по-точна дума от „красив“. Предлага предостатъчно количество добре изографисано насилие и натуралистични картинки на качествено осакатени тела, така че мен лично ме удовлетвори напълно. Изпълнена и преизпълнена е и квотата в графа Фенсървис, което честно казано не ме грее твърде много, но предполагам трябва да се има в предвид. С условности бих дал 8/10 за overall art stuff. Има мегдан за подобрение, но наистина много го бива.

Диалога, който фактически съставлява 1/3 от идеята на цялостната творба, обаче, не е на същото ниво. Не съм преводач, не съм завършил филология, не знам по какви правила се превежда професионално, но незнайно защо мнозинството от преводите ми изглеждат Безкрайно Тъпи (да, точно така, с главните букви). И тук не е преодолян вечният проблем с комиксите. Явно няма начин хем да го преведем, хем да го направим да изглежда, ако не реалистично, то поне някак си  естествено. Смисъл, LOL, това не е сапунена опера да си викат един на друг „съпруже“ и „дъще“? Слава богу чак такива ексцесии няма, но на места направо ми беше жал за изпуснатите възможности. Щото работата е „ми бива“ вместо „МНОО ЯКО“. Вероятно тук е мястото да спомена, че и имената на героите/нещата които правят, не се натрапват твърде с японската си насоченост (ok, имаме си Сакура и Великия Учител Нинам Сикой Си, като във всяко друго аниме/манга, но кво да правиш? Guess it was inevitable…) защото лично според мен този елемент може да стане доста дразнещ на моменти (това е така защото мангата е френска, а не японска и вероятно това е оказало някакво влияение – бел. Tyrael). Думата „Хаос“ се появи доста пъти в съдържанието. Може би защото е и подраглавие на самия чаптър. По мое лично мнение нямаше да са излишни и думички като „Кръв“, „Карантии“ и „Рогат чеп“, но предполагам че и Хаос работи. От критична гледна точка 5/10.

Крайно впечатление? Мога да твърдя, че Шин определено е приятно четиво. Не за всеки, разбира се – има го и уточнението, че трябва поне малко да ти харесват патологичните психопати, около които се мотаят цицести типки. Но ако не беше така нямаше да четеш глупостите ми след третия ред камо ли да си помислиш да отвориш мангата, независимо в нета или на хартия, така че надувай рандом яка дискография (всичко включващо мечове, кръв или палене на църкви работи) и enjoy. Оverall – 7/10.

~ от Blog of Idiots на септември 14, 2009.

4 Отговора to “[Manga] Shin review”

  1. Хуя с рогата беше единственото нещо, което ми направи впечатление, щото само го разгледах в китайския и щото е чернобяло демек не струва.

  2. рогат чеп ин да хаус

  3. Напомням ти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: