Animania #4

01След като липсата на свободно време, пропиляно по възхвала на концерта на Borgir, и мързелът ми успяха да осуетят доброто ми намерение да ревюирам както се полага Animania #3, този път няма да се излагам така и ще ти представя четвъртия пореден брой на българското списание за подвижни образи.

В случай се си запознат с конкретна flash анимацийка за Indiada Jodes би ти дошло да възкликнеш Just look at it! IT’S COOOL! И нямам причина да си кривя душицата относно съдържанието на Animania 4, защото само когато погледнеш съответната колонка на първа страница и видиш заглавия като Cowboy Bebop, Vampire Hunter D: Bloodlust, MadWorld, Hajime no Ippo и Firefly ще ти стане мигновено ясно, че новия брой е буквално изкован от култовост. Освен, че на окото ти ще се набият увеличените (отново) страници, новите рубрики, колекционерските карти за игра и doomy като вече почетен член на колектива, ще установиш, че списанието неотклонно върви към създаване на свой собствен стил на изразяване и похвати на зарибяване, които (независимо дали ти допадат или не) е нужна подпора на подобен род издание. Но нека както подобава да те попързалям по страниците на Animania #4 и да видим що за четиво са съставили този път авторите му.

Редакциона и този път си е стандартен такъв, като конкретно в случая не виждам никакъв конкретен смисъл от него. За кратките абзаци, които са му отделени, Roland ще ти обърне внимание на новите неща в списанието – като че ли не можеш да ги видиш веднага, след отгръщането на страница първа. Точно под него е и карето с описание на картите за игра, които са пуснати в този брой (за тях – по-нататък) както и друго с подсказки за новата партида. So far so… well… good.

Следват двете странички с лирични отклонения под формата на писма и фенфик (победителка е Силвия Милева с фенфика си по Ouran High School Host Club), последвани от статия наречена Manga 101, която отдясно наляво ще те запознае много набързо що е то манга, откъде идва, защо е популярна навсякъде и прочие нещица (като цяло по стил и информативност се доближава до статията за Аниме в брой 1) и, разбира се, неотменните странички с новини. И за да завърша с рубриките, имащи за цел суха и конкретна информация, ще спомена и „Какво гледа Япония„, представяща ти Umineko no naku koro ni, Tokyo Magnitude 8.0 (което е на Bones, btw, така че си прави сметката) и Needless. До тук (и в списанието, и в моето ревю) кажи речи няма какво да те трогне поради конкретиката на самите материали…

…Което се променя коренно с преминаването нататък към фийчъра на броя – Cowboy Bebop. За близо 3 листа текст, Roland се е постарал (в случая доста добре) да те запознае с едно от ИМЕНАТА в аниме индустрията изобщо. Ще се запонаеш много подробно с главните герои в сериала, какви са техните истории (поне до толкова, до колкото са разкрити в анимето), ще прочетеш за наистина фееричния саундтрак и класната анимация (която въпреки, че отстъпва на доста съвременни такива е невероятно връзваща се с цялата атмосфера). Из цялата статия са пръснати отделни цитати от сериала, които са наистина емблематични, мъдри, поетични или просто КУЛТОВИ. Anyway, колкото и да ти говоря няма да се доближа по обем до въпросната статия, затова е най-добре да си я прочетеш сам (или в краен случай да хвърлиш око на ревюто на ThunderWolf!!! в този блог). Пък ако е рекъл Господ вероятно и мен ще ме сполети щастието да ревюирам въпросното аниме (да речем в рамките на Oldschool Powah).

След страниците на Cowboy Bebop се зареждат и ревютата, които заедно с гореспоменатата фийчър рубрика оформят the bread and butter на Animania (това си е лично мнение – ако смяташ, че куулнеса на списанието се гради около unrelated рубрики като Crossover си в правото си да го споделиш/да се обесиш веднагически посредством вълнена врътовръзка). Начело излиза материала за… момент да се надъхам… …и още един такъв да наградя съспенс… НАЙ-КРАСИВОТО АНИМЕ ПРАВЕНО НЯКОГА ПО ПРИНЦИП ИЗОБЩО ВЪОБЩЕ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА ЕВЪР!!!11!!eleven!! Говоря ти, естествено, за Vampire Hunter D: Bloodlust, създадено от небезисвестното (и ако трябва да съм още по-пристрастен – НАЙ-ЯКОТО АНИМЕ СТУДИО ТВОРИЛО НЯКОГА ПО ПРИНЦИП ИЗОБЩО ВЪОБЩЕ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА ЕВЪР!!!) студио Madhouse. За разлика от последните две мои изречения, самото ревю е по-информативно, отколкото ми се искаше (както вероятно си забелязал съм с малк0 по-силен афинитет към въпросното заглавие от нормалното). Съзнавам, че вероятно има аниме фенове, които не са гледали VHD, но цялото суховато на моменти разясняване на сюжет и сетинг и нелепите – както вероятно ще ти се стори, ако си буквално ВЛЮБЕН в анимето като мен – 5-6 редчета за D, Майер и Лейла на момент ти идват в повече. А и не виждам защо като ще се разясняват героите не са споменати и други дълбоки и ключови образи като Кармила и Шарлот, да кажем. Но прости лекия ми негативизъм – цитатите от анимето, поместените шотове (този път със значимо по-добро качество от предишните броеве) и все пак добре предадената емоция вече в края на ревюто (както и крещящите суперлативи в началото на моето) би трябвало да те убедят да изгледаш втората история за ловеца дънпийл.

Второто ревю обръща внимание на Kuroshitsuji – сравнително ново заглавие (2008), което за съжаление не съм имал щастието да изгледам. Грешка, която смятам да поправя възможно най-скоро тъй като вече от много места ми бива хвалено и препоръчвано. Третото ревю, трябва да съм честен, ми идва малко странно. Не че не е добро, напротив, просто винаги съм си представял, че на аниме като Hajime no Ippo ще му бъде отделен цял фийчър, а не само 2 странички. То и самото ревю си носи фийчър структура и ако бе малко по-дълго със сигурност щеше да придобие въпросната форма. Има си и подробно запознаване с героите, ударен (да, тази думичка е вмъкнах уж неволно, но сега осъзнавам, че е в добра симбиоза с ревюто на Amelia) и емоционален увод и просторна (доколкото обема позволява) информация за самия сюжет и историята на самата продукция като такава.

При достигането на поредната нова рубрика, наречена простичко Manga Review, евентуално ще забележиш две неща – че самата е доста стилно и изчистено направена (поздравления за което) и че си едва на 28-ма страница – т.е. още не си дори на половината, а си изчел значително количество текст. Хвала! Иначе по конкретния въпрос – ще имаш удоволствието да прочетеш 2 приятни странички за 07-Ghost – манга, която определено не е в устата на всеки, но поне от нещата, които съм мяркал из нета изглежда нелошо четиво.

„Профил“ рубриката отново е посветена на Sunrise, но този път статията се фокусира върху техните мека заглавия и най-вече доста противоречивата Gundam поредица, която както ще разбереш/припомниш е колкото е обичана, два пъти повече е мразена от аниме феновете по света.

Моята любима за момента част от списанието в лицето на „Какво гледа Япония“ ще ти представи… японската манджа. Моридин се е псотарал в 4 страници да те запознае с какво се тровят дребните жълтури (от ориза през сушито до рамена и останалите дълбоко неизвестни на масовия потребител японски гастрономични бъркотии), както и чинните странности, които придружават всичко японско. Просто казано, ако ти доставя кеф да възкликваш „Ебати!“, то това е твоята рубрика и гарантирано ще се изкефиш като мен вече четвърти пореден път.

И след като толкова много страници вече си гледал все на изток, Roland и Alexis са се постарали да обърнат очите ти отново на родна територия и да ти разкажат какво се е случило на Aniventure 2009. А съвместното им ревю, уверявам те, ще те накара да се тръшкаш от яд на леглото, задето си пропуснал събитието. Къде с чувство за хумор, къде с полагащата се на подобен материал структурирана информативност, шестте странички ще те прехвърлят с думи и образи месец и половина назад в София, където се проведе българската аниме конвенция. Ще зяпаш снимки на оригами, артове, забавни моменти и косплей костюми (включително и ОСЛЕПИТЕЛНАТА типка, която бе навлякла черната рокля на Арахне от Soul Eater, чиито образ услужливо ми напомни, че фона на страницата е удобно бял… :fapping smiley: ).

Оставащите до края странички, както вероятно си предусетил, те отвяват по-далеч от японската анимация. Виждаме последната (засега?) нова рубрика за азиатско кино, която дебютира с Survive Style 5+ – материал, писан от познатия на много хора из българското интернет гийк пространство doomy. Рубриката за Японски игри този път се фокусира върху Loco Roco (която е прекалено дебилна дори за мен и аз лично не издържах присъствието й повече от 2 часа… за които я и превъртях) и безкомпромисно кървавия MadWorld за Wii (статията е дело на Snake или иначе казано – moar forplay.bg power).

Предпоследната секция „Anime Versus“ този месец изправя един срещу друг Alexis и Roland, защитавайки съответно Real Robot и Super Robot. Ако трябва да съм искрен трябва да призная, че напук на останалите страници на списанието, тази статия просто не им се е получила. Не знам дали това се дължи на пълната ми апатия към гигантски роботи, но двете страници не успяха да ме грабнат дори на йота. Версусът в миналия брой (Клише вс Нестандартност) бе безспорно в пъти по-добър и по-грабващ, отколкото този. Поднасям извиненията си към тези, които са настръхнали от удоволствие при вида на заглавието, но за мен материала е по-сух отколкото приляга на категорията му. Да не говорим, че самия му таргет е точно специфична сфера от аниме индустрията, а за мен на този етап от развитието на Animania би трябвало да ни се предлагат по-общи, оригинални и… разчупени теми.

Любимата на много и мразената от още толкова рубрика Crossover този път се простира на цели 9 страници (о, Боже!), като ще ти представи последния до момента диамант на Pixar Up, актуалната лента на Тарантино Inglourious Basterds, книгата The Strain на Гийермо дел Торо (ако се чудиш кой е тоя симпатяга – това е режисьора на Pan’s Labyrinth, Hellboy 2 и Blade 2), която разказва поредната история за вампири и вампиризъм (мисля, че последно време пазара се попренатрупа, не си ли съгласен?) и най-добрият според много хора sci-fi сериал – Firefly на Joss Whedon. Мисля, че няма как да има недоволни от подобен подбор на заглавия (освен ако много много не мразиш тази рубрика и ти се иска да е възможно най-кратка или по-възможност – липсваща).

В заключение искам да кажа няколко общи приказки за цялостното излъчване на Animania #4. Корицата като цяло е по-слаба от предната. Да, Спайк е култов; да, синьото е яко. Единствения проблем е самия пик на Спайк, който седи прекалено двуизмерно и без дълбочина (да, знам, че това е списание за анимация, а не учебник по 3D Studio Max) и предните корици с Code Geass и Fullmetal Alchemist я издухват безпрекословно. В контраст на това, обаче, вътрешния дизайн на списанието търпи големи стъпки напред – фоновете на статиите са добре подбрани и пасващи си, шотовете вече не са с онова размазано качество от брой 1 и 2, обемът на страниците вече си е цифра и определено изделието ти ляга тежко и удобно в ръцете ти. Картите за игра също са симпатични, като единственият им кахър е, че ръбовете не са загладени и като цяло имам съмнение колко биха издържали при интензивна игра. Но не искам да си мислиш, че се заяждам на дребно, защото Аниманиа е едно от малкото неща, които ме впечатляват с положителните си качества и постоянно подобрение и затова не смятам, че недостатъците им имат генерално значение. Но ти ще си прецениш. А за да го направиш трезво и обективно знаеш как да подходиш – с 8лв в ръка и с крачка към кварталната бутка.

~ от Blog of Idiots на септември 16, 2009.

9 Отговора to “Animania #4”

  1. Бая обширно тапичка, евала!

  2. Благодарско за похвалите. Само да кажа, че и на мен ми се щеше Фийчър за Иппо, както и голям плакат на Такамура, на който да си фапвам, ма няма арт за нито едно от двете… Едва намерихме и тоя за трите страници. Мъка, мъка…

  3. Искам първо да си изразя радостта, че тези ревюта достигат и до авторите, ебати! РЛИ, прекомерно се кефя. В допълнение ми се струва, че ревюто се получи някак си сухарско, а исках да е съвсем в другата крайност, но това е защото го писах на работа и някак си не успях да му отдам заслуженото внимание.

    Благодаря за отзивите :)

  4. ПИИИИИЧ… ти наистина НЯМАШ какво да правиш в тоя мол. Не, срсли, ако не ми бяха ампутирали care-жлезата в 2ри клас щах да ти завиждам. Иначе кийп ъп дъ гуд уърк. Шитсуджито е добро, гледай го. Опасявам се обаче че е безсмислено да ти изплащам лихвата така както искаш, най-малкото защото типовете от Аниманията ще го направят вместо мен, и по-качествено. Hell, те са го направили вече 4 пъти, защо да се напъвам и аз?

  5. ОК тогава ше измислим нова лихва

  6. Аз лихвата съм я измислил още преди да направя вземането, ДОХ (no, srsly, what kind of boob do you take me for?).

  7. За нас са ужасно ценни изчерпателните читателски ревюта и ги приветстваме с отворени обятия. :)
    Следим зорко какво се пише из нета, наистина ни е важно. :)
    Затова, плз, ако имаш време и желание, ще се радвам много и на едно ревю за трети брой, па макар и позакъсняло. Броят още се продава тук-таме, така че няма да е чак толкова неактуално. :)

  8. Ще се постарая в такъв случай :Д

  9. Благодаря! :)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: