Oldschool Powah #1: Ghost in the Shell

ghost-in-the-shell-posterавтор: Tyrael

Има няколко доста основателни причини да избера именно така да започна седмичната ретро рубрика. Първо, това е може би най-любимия ми аниме филм въобще. Освен това хем е ретро, хем не е старо като света и повечето от читателите ни са го гледали (предполагам). И не на последно място – Вълчо го мързи и има да учи за държавен изпит и затова не сефтосва той.

Но нека започна статията с едно твърдение, с което ти би трябвало да се съгласиш неотменно и безпрекословно. Ghost in the Shell се нарежда безапелационно в топ 3 на най-добрите аниме филми, създавани някога, като единствено Akira и Ninja Scroll могат да се мерят с атмосферата му. Това е аниме, което те захваща още от първите сцена – радарите, живуркащият град на фона на ноща, светлините на живот в него и самотен агент в очакване да изпълни мисията си. И така до финалните надписи, до които ще достигнеш вглъбен в десетките кадри преди това, изпълнени с невероятна сетингова атмосфера, неповторимо развитие на главната героиня, множество засегнати въпроси за душата на човек, за спомените му, за същността му, за това, което дефинира една личност като такава. За кратките по-малко от 80 минути, Ghost in the Shell оставя в теб повече въпроси, отколкото отговори, насажда те с философски размишления и всичко това докато буквално не те оставя да отместиш поглед от екрана, любувайки се на безбройните красоти на визуалното и музикално изкуство.

Самото аниме е правено по мангата на Shirow Masamune от 1989г., като се появява на бял свят през 1995г. Филмът (и съответно мангата) ни представят Токио в не толкова близкото бъдеще. Компютърните технологиите са развити до изключително напреднала степен. Почти всичко е една глобална мрежа с циркулиращите из нея потребители, програми, бъгове и хакери. Cyber punk at its best. Хората вече не са единствените ходещи същества с плът; произвеждат се масово андроиди с тъкани върху метална черупка, оборудвани с позитронен мозък, имащ възможност да взема решения и да пресмята проблеми стотици пъти по-бързо от човешкият. Технологията е достигнала до такива висини, че компютрите могат дори да вграждат дух в тази метална черупка – спомени, чувства, интуиция – целящи да доближат андроидите максимално близо до естествените хора. Такъв андроид е и Motoko Kusanagi, агент на Сектор 9, борещ се с кибер престъпления. Пулсът на анимето майсторски ни показва премеждията на Мотоко, преследваща неуловим хакер, докато в нея постепенно се надигат въпроси за собственото й съществуване.

light

Ако продължа да ти разяснявам сюжета би ме намразил откровено и то не защото ще прочетеш за безбожния плот туист накрая (какъвто няма помежду другото, но това не пречи и дори помага зверски на завършека), а просто защото изброявайки множеството събития, преследвания, разговори и важни и второстепенни герои няма да мога да ти разясня начина, по който всичко това е представено. Което е най-големия коз в режисурата на Mamoru Oshii и е нещото, превърнало се в негова запазена марка. Просто трябва да попиеш момента, когато Мотоко говори за повдигналите се в нея съмнения на фона на нощен Токио; или разговорът в предпоследната сцена; или краткия диалог на Мотоко с нейния човешки партньор относно предимството да си естествен хомо сапиенс. Сцените, в които изцяло отсъства диалог и са съставени единствено от музикален акомпанимент и преминаващи картини са безумно епични, задавайки без думи въпросите, които те тревожат и подсказвайки още и още отговори. Самото сливане на въпросните с останалите части от филма е толкова плавно, че няма изобщо да усетиш кога са дошли и кога са минали, но за сметка на това ще са набили цялото си усещане в главата ти само, за да ги извикаш минути по-късно и насложиш върху поредната сцена на гениален диалог.

wa_kn

Което не означава, че 80 минути ще гледаш психологично-философските терзания на андроид с цици. Не! Анимето ни предлага и полагащата ни се доза сайбър-пънк екшън, подкрепен с нужната динамика, ефекти и, разбира се, умопомрачаващ саундтрак. Всяка сцена е на мястото си, дълга колкото трябва и с определена цел – дали ще движи историята, дали е единствено за динамика – като при това анимето не е обърнато в безмозъчен гънфайт. Затова ако си очаквал хай-тек преследвания и престрелки с футуристични пушкала, леещи тонове гилзи, това вероятно не е твоето аниме. Не, че няма подобни сцени, но това не е нито Hellsing, нито Gungrave, а е филм, който обръща много повече на задълбочената история, сетинга и развитието на героите, отколкото на екшън сцените, кръвта и димящите дула.

sn_strong066

По-горе вероятно си забелязал, че говоря доста за музикалния фон на анимето. Е, има основателна причина и тя се нарича Kenji Kawai, геният писал траковете за още множество образци на аниме изкуството като Death Note, Fate/Stay Night, Eden of the East (това конкретно е новичко, но яко nonetheless) и, разбира се, Ghost in the Shell: Innocence. Кенджи е главният виновник за това Ghost in the Shell да има най-добрия оупънинг, който съм чувал въобще. Като го видиш ще разбереш, че не говоря на вятъра и не плюя фъстъци междувременно. Всяка нота и всеки трак е наситен с толкова много живот и ти носят усещането, че буквално можеш да си говориш с тях. Епично красиво, наистина!

Артът и анимацията не падат под музикалната летва. Героите се движат, говорят и реагират повече от адекватно и са  нечовешки добре анимирани особено в моментите на лицево изразена емоция, хвърлящи ръкавицата на всички останали андроиди по света начело с бате Арни и Стивън Сегал. Начинът, по който са изрисувани сградите и изобщо целия бекграунд, е плашещо реален до най-малките детайли – премигването на сфетофара, ръждивия метал, скелетата по сградите. Копеле, има сцена, в която сменяща се неонова реклама се отразява в абсолютен синхрон в ОЧИЛАТА на някакъв абсолютен СТАТИСТ в цялата композиция, просто защото така се получава когато неонова реклама мине пред очилата ти, за Бога!!!

cityr

И така аз лично те съветвам да се върнеш 14 години назад и да хвърлиш няколко погледа на, както вече споменах, едно от най-добрите анимета рисувани през миналия век (а и не само). В случай, че вече си го направил – good for you. Do it again!

P.S. Бих ти препоръчал да изгледаш и Ghost in the Shell: Innocence и Stand Alone Complex, които въпреки, че отстъпват леко на първия GITS са невероятно качествени произведения. Извън аниме диалога виж и Avalon, който се явява полски филм режисиран от Ошии Мамору и с OST писан от Кенджи Каваи. Не знам дали ще ти се отдаде възможност да четеш нещо за него из този блог, затова иди и задоволи любопитството си сам.

P.P.S. GITS е основното вдъхновение на братя Уашовски и тяхната Матрица, както и аниме компилацията The Animatrix.

Advertisements

~ от Blog of Idiots на септември 17, 2009.

2 Коментари to “Oldschool Powah #1: Ghost in the Shell”

  1. GITS FTW. Найсли дън Тапичка.

  2. 10q :) Glad u like it

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: