Weekly 13: 13 най-дразнещи филмови реплики

автор: Tyrael

Вече е четвъртък, а ние не сме изпълнили дори и половината от публикациите, които ви обещахме миналата седмица. Причините са вероятно са ви ясни – мен ме мързи, Вълчо вече е магистър и ни гледа от високо, а Лили играе УоУ и не може да рискува абстиненция. Но все пак някой трябва да деливърне уийкли (и то два броя) и тъй като аз съм единственият с идеи тази седмица, аз ще бъда вашия уийкли автор. Дох.

Темата е отрковено тъпа, скучна и изсмукана оt пръстите си докато гледах Матрицата за пореден път, установявайки, че онзи инструментал, който пускат в МОЛ-а май наистина не е от там, но пък ще гледам да си вкарам стандартната доза простотии, която за нещастие е оредяла тази вечер. Anyway…

1. Don’t you die on me

Безспорно едно от вечните клишета в киното. Реплика по-трогателна от спящо бебе и по-животоспасяваща от инжекция инсулин. В курса на годините хората са придобили съмнителното знание, че когато любимият е на смъртен одър с ампутирани две ръце, крак и глава е достатъчно просто да го заплашите или помолите да не предава Богу дух. И всъщност това наистина работи, но фармацевтичните компании плащат луди пари на Холивуд, за да може тази тайна да си остане на снимачната площадка. Луда конспирация ви казвам, луда.

2. Is that all you’ve got?

Във всеки втори екшън протагонистът ще отправи този нелеп въпрос. Дори когато е прегазван от сръбски танк, обстрелван с корейски ракети и гъделичкан по мадурите с кичур от козината на фригидна белка, той ще пита за още. MOAR!!! Ултимативното страдание и шквалът от куршуми и юмруци никога не са спирали добрите стари герои да питат „Само толкова ли можеш?“. Разбира се. „само толковато“ никога не е „само толкова“ и обикновено е последвано от кибер-ултимативно страдание, утроен шквал от експериментални куршуми или горепосочения сръбски танк.

3. So we meet again

Thank you captain obvious, here, have this rock. Тази кратка на пръв поглед реплика е крайъгълен камък във всеки филм от Би-категория надолу. Това не е просто средство за запълване на 5 секунди екранно време. Много често такова отбелязване на The Obvious е последвано от дълга няма пауза и разменяне на тежки, изпълнени с гняв и омраза погледи, които добавят още десет секунди към сцената. Присвиване на очи. Пет секунди. Нервно пристъпване. Пет секунди. Чегъркане на мръсотията под ноктите. Една минута. Още тягостно напрежение. Десет секунди. След минута и половина (не по-рано) на злодея е позволено да каже…

4. I’ve been expecting you.

Good to know. Ала как тъй някой винаги очаква някого друг? Поканил ли го е? Как са се уговорили? Използвали ли са LFG системата или всичко е опряло до добрия стар skype? И изобщо какво точно представлява самото очакване? Интересно дали очакващият прави нещо полезно докато очаква очаквания в очакваното време (в морския град). Приготвянето на заливки за мусака или сковаването на детско креватче са полезни социални дейности, които успешно могат да уплътнят времето на героя без друга видима работа. Да се надяваме, че за 120+ години кинематография са сглобени достатъчно легълца и са заляти толкова мусаки, че да се обслужи някоя по-голяма китайска провинция.

5. I am not leaving you

На всички ни е писнало да ни пробутват фалшиви човешки взаимотношения. Е, фалшиви вероятно е твърде пресилена дума, но филмовите създатели са усъвършенствали захаросването на човешки чувства като „преданост“, „любов“ и „запек“ (I am not leaving this toilet, I am congested) до степен на маниакалност. Може да валят огнени камъни или огромен гущер да опустошава града, изравнявайки всяка една сграда, дърво и човек с морското равнище, но нашият човек никога няма да остави 80-годишната си майка просто така, въпреки че тя вероятно ще пукне няколко часа по-късно от инфаркт, повишено ниво на кръвната захар или просто от естествена смърт (смачкана от метеорит, изядена от Годзила). Дори оставянето на млади изгори с големи цици не е оправдано, защото в моменти на приливащ адреналин всички забравят златното правило „Girlfriends come and go… period.“

6. It’s not what it looks like

Ама разбира се, че не е. Това, че любимата те е хванала в леглото с 3 жени, Helicopter man и синьо фламинго не означава, че се е омъжила за най-големия извратеняк на планетата. Това всъщност е сбирка на стари приятели, събрали се да играят макао. А Хеликоптер-мен всъщност замества водопроводчика, защото е болен. Да, от коремен тиф. И е много топло и затова всички сме под юргана. Да, през януари. Когато е студено, да (затова сме под юргана). За синьото фламинго… ами… аве това не е това, което изглежда. I need you to trust me.

7. Do you trust me?

… ОК, let’s move on…

8. Go on, do it

Смелостта в днешно време е на почит. Поне засега вирее главно от екрана, но статистиците предвиждат популяризирането й и сред хората. Това ще се дължи на сцени, в които главният герой седи с опрян в слепоочието 100-милиметров гранатомет и вместо да напълни гащите с всевъзможни телесни флуиди, той предизвиква своя архивраг, с когото се мразят от векове, да дръпне спусъка. Това, разбира се, никога няма да стане, защото главата на нашия човек ще се пръсне на хиляди, хилядинедестинктивни парченца (И ХИЛЯДИ СЛЪНЦА ЩЕ ЗАБЛЕСТЯЯЯЯЯЯЯЯТ), а фармацевтичните компании плащат луди пари на Холивуд това да не се случва, за да могат да продават bravery-pills. И като съвет към нашите читатели – когато някой е на косъм да ви убие не го подканвайте. Instead wet your pants and start crying for mercy like a little baby.

9. Enough!!!

…е вероятно думата, която ви се върти в момента в главата, четейки това ултимативно просто уийкли. Е, знайте че не сте пионерите в нейното използване – думата още от зората на човечеството се е наложила като средство за прекратяване на дребни спорове и семейни конфликти, възпиране на излязъл извън контрол дервиш или когато KFC служител ти слага прекалено много лед в Пепсито. But that’s enough, I have to go to the toilet…

10. It’s too quiet

Разбира се, че е. Разхождаш се из шибано гробище, за Бога. Това не е първото място, което група пияни тийнове ще изберат като терен за купон. Дори да приемем, че иззад криптата би трябвало да се спотайват кръвожадни вампири, безмозъчни зомбита или мърморещ чичо Гошо, те вероятно също биха избрали да си къцат тихо-тихо, за да те изненадат изотзаде. Или имат коварен план, който изисква пълна тишина. Или просто ловят риба. Шшшшш.

11. NOOOOOOOOO

Срещан още като емоционалните си еквиваленти „WHYYYYYY?“. „HEEEEELP!“ и „DO NOT WAAAAAAANT!“, този призив на отчаяност е евтиният начин за предаване на щипка трогателност/отчаяност към ситуацията. Годините са превърнали израза в наистина златен, но малко режисьори и сценаристи са го използвали правилно и на място. За референция за бъдещите поколения, прилагам най-емблематичното NOOOOOOOOOOOOO ever:

12. How do you know my name?

Наистина ми е омръзнал този въпрос. С все повече и повече изгледани филми осъзнавам, че единствено лошите знаят имената на всички. Питате се как? Прочели са ШИБАНИЯ сценарий. Но така се става световен владетел, не може само на чиста злоба, пари и секс да се живее. Трябва да се четат книжки. За сметка на това нашите младежи и моми очевидно не си правят труда да хвърлят поне бегъл поглед на скрипта, за да разберат как се казва злодея, къде е леговището му и защо няма смисъл да се опитват да го прострелят с немагически пистолети от Руския пазар. Поне все пак са запомнили СВОЕТО си име, защото в противен случай биха възникнали сконфузни ситуации.

13. It is your destiny

За финал ви представям КРАЛЯТ на клишираните и дразнещи изрази. Най-предъвкваната реплика ъф ол тайм. Или поне ъф дъ тайм след Star Wars и популяризирането й чрез астматичния глас на Вейдър. Всичко щеше да е прекрасно, ако въпросната съдба не беше толкова лесна за променяне, избягване и прочие заобиколки. За толкова сценични изяви собствениците на тази реплика трябваше да се научат да не лежат на тази кълка, когато искат да стане нещо по тяхното. Когато съдбата на героя е да умре като жалък плъх в канализация, make sure HE DOES. Надменните речи и монолози никога не са помогнали кой-знае-колко за осъществяването на зли планове. Next time just waste the damn bastard. It is his destiny.

Толко от мен (което си е много в предвид, че и това е изсмукано от пръстите). Сега отивам да си гледам Supernatural и да си чета книгата и ако тези две окупации не ме спрат, ще ударя и някоя и друга бира. Хев фън.

~ от Blog of Idiots на октомври 8, 2009.

7 Отговора to “Weekly 13: 13 най-дразнещи филмови реплики”

  1. Btw тва е стотна публикация кхъхъъхъхъ

  2. Damn, bitches.

  3. I’ll be back =D

  4. …най-слабите 10 мин в живота ми… LAME!

  5. tldc

  6. Верно т’ва уикли е смукано от вече смукани пръсти. Мноо зле 2/10 за мусаката, иначе 1/10.

  7. Факт, се пак требеше да отбия номера. Не виждам друг да е седнал да пише квото и да е друго, обаче…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: