Oldschool Powah #2: 12 Angry Men

twelve_angry_menАвтор: ThunderWolf

Не знам по какъв начин да започна статията, затова ще нахвърлям няколко рандом думи за увод. В случая ще се получи нещо като надписите на старите филми, които винаги са в началото и са съставени от цeлия народ участвал в продукцията. И в края зрителите получават само един голям надпис THE END. Такъв ще получите и вие, драги и Драгни читатели. Явно в миналото хората са били много по-суетни и така са си осигурявали, че всеки ще разбере кой е Key Grip, Gaffer и кой е шофьорът на таксито на тъщата на братовчеда на продуцента да донесе. Ако досега не сте разбрали, това издание на Oldschool Powah ще се занимава със old school чернобелите филми и в частност с 12 Angry Men.

Трябва да си призная, че гледах филма наскоро преди може би около година. Заслугата за това има един торент в арената с първите 25 филма от класацията Тop 250 на www.imdb.com. Принципно Top 250 не е няква всепризната истанция и в нея в момента седят неща като The Hangover и The Bourne Ultimatum, които hardly заслужават място сред добрите произведения на киното, но 12 Angry Men определено си заслужава 7мото място. Когато почнах да гледам филма и видях, че е дълъг 96 минути си казах: „Дано да не е някавъв borefest като първия епизод от 6ти сезон на House” (очевидно не съм си казал това, но face it тоя епизод може да убие всяко зрънце бодрост у човек, а аз нямам много такива бел. перафразиращия защото е яко автор), но за щастие всичко беше перфектно. Естествено веднага се опитах  да накарам Тапата да го гледа след като постоянно ме пита за яки филми и също толкова постоянно ме игнорира като му предлагам такива. Разбира се и този случай беше такъв. Бях посрещнат студено с въпроса „Тоя филм черно бял ли? Няма ли римейк? По-добре да гледам Out of Blood за 3ти път”. Естествено римейк има и е с много познати актьори от телевизията, но го няма по торентите, така че ще трябва да се задоволите с оригинала. Suffer, Tапа, за пореден път.

Както при повечето ревюта, които пиша, започваме с режисьора. Рядко се случва някой такъв още с първия си филм да направи шедьовър, но Sidney Lumet е успял. В последствие ни е дарил с десетки други криминални произведения, от които съм гледал срамно малко (демек Night Falls on Manhattan, Murder on the Orient Express и Serpico като от последния не си спомням нищо). The point being 12 Angry Men ще си остане най-великaта му творба. Няма да се спирам много на режисурата, защото както повечето стари филми и този е доста просто структурирана. Фактът, че е адаптация води до другия факт, а именно, че 99,9 % от действието се развива в една стая.

Първото нещо, което му идва на ум на човек като гледа нещо толкова старо е да се попита: „Актуален ли е и днес филмът”.Споменавам, че е от 1957 година тъй като до сега не съм. Макар че tagline-a все едно е взет от предстоящия The Expendables и звучи доста cheesy, самото произведение устоява на свирепото модерно МyOuterSpace и Faceboob промито общесто както Helm’s Deep срещу стадо урук-хаи олимпийци. Това ни води до момента, в който ви казвам, за какво аджеба става дума в сюжета. Той, както повечето неща до момента, е простичък, че и пернишки фешън да го разбере. 12 непознати и различни мъже трябва да решат дали да осъдят или да оневинят едно момче убило баща си. На пръв поглед случаят е лесен докато един от съдебните заседатели задава въпроса “Ами ако е невинен” or something like that. Впоследствие започва една въртележка от диалози, чрез която на пръв поглед простичкият случай става все по-заплетен, а съдебните заседатели все по-хуманни и от обикновени номерца се превръщат в истински хора. Преди да се придвижим към актьорите от 12 Angry Men трябва да кажем, че както всички произведения, които заслужават такова място в историята, и тук има послание, което филмът иска да разпространи. Естествено при положение, че сюжетът е съдебна драма е ясно, че ще се критикува съдебната система, но също и разглеждат и расизма и classism (тази дума няма превод в речника, но вие сте умни и ще разберете за какво иде реч – бел. използващия прекалено много чуждици автор). Няма да се спирам много на това, защото вече не знам и какво да кажа в тази статия и ще гледам да привършвам и защото просто (!?) е по-добре да се гледа, за да се разберe.

Преди да завърша статията ще кажа няколко думи и за каста на 12 Angry Men. Сигурно ще се попитате защо само мъже и защо все бели както се вижда от снимките. Отговорът е скрит в годината на производство.Тъй като действието се развива през 50те години жените са си седяли в кухнята, а негрите са строяли магистрали и никой не го е било грижа какво мислят те, камо ли ако става въпрос за сложни юридически въпроси. Актьорите са стари и не особено известни, а и повечето вече са се присъединили към Джако и Хитлер, за това ще обърнем внимание най-вече на Съдебен заседател #8 a.k.a. Henry Fonda. Той е едва ли не протагониста в творбата. Замислен, методичен, дързък, самоуверен и както го нарича един от другите герои „master of the soft sell”. Определено герой, който всеки би искал да бъде или би трябвало да иска. Нещо като комбинация между уменията на Batman, вдъхновението на Superman, справедливоста на Flash и непримиримоста на Green Lantern (comic books reference FTW – бел. четящия комикси автор).

И да обобщим. Старите и черно-бели филми и са хубави също макар, че не са фрашкани със специални ефекти и нямат завъртяна фабула, а съдържат човешко послание, което много от днешните филми пропускат и разчитат само на чифт цици, големи експлозии и Optimus Prime. И ако се чувствате достатъчно възрастни, за да ви е грижа гледайте 12 Angry Men.

Оценка: 12/12

Ето и обещания надпис

THE END

~ от Blog of Idiots на октомври 9, 2009.

2 Отговора to “Oldschool Powah #2: 12 Angry Men”

  1. Btw филмът има мнооого успешен римейк на Никита Микхалков. Казва се 12 от 2007ма е . Аз гледа първо него и след това 12 Angry Men , не знам защо но руската версия ми хареса повече. Беше все едно че гледам заснет театър. За тия дето бягат от чернобялото ( прецакани сте, няма да видите Pi :D ) може да пробват версията от 2007ма.

  2. О, да, Пи е наистина гениален, безспорно мастъруърка на Аронофски.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: