Animania #5

Animania05Преди да подхвана трактата си на тема „Брой пети и какво означава той за българската земеделска продукция“ искам да ти споделя нещо. Всъщност две неща. Първото е, че по начало не бях надъхан до толкова за Аниманиа #5 (то и с какъв останал дъх да съм след брой 4 със всичките му звездни заглавия) – нито съм особен фен на аниметата, игрите и всичкото останал мат’риал в настоящото списание, нито има сносно плакатче, на което да се радвам. Второто е, че началото на това ревю е поставено в изначално нечовешкия ранен час 12.00, тъй че не се бунтувай, ако ти се струвам малко grumpy.

Блещейки прорязаните си от тежки диоптри зелени очи в монитора, осъзнавам че следват първите 5-6 странички от списанието, за които няма какво толкова да ти изкажа. Редакциона на Роланд този месец е далеч от общите скучнотии, които си чел преди. В случая обект на внимание е изконния лозунг „Buy and thou shall prosper“. Не че не е вярно, де, напротив – адмирирам заставането зад принципа да даваш пари за хобито си (мисля, че в първото си уийкли говорих за това), независимо дали имбецилите около теб те смятат за побъркан.

Следват писмата (бла-бла; Лиско е зъл), аниме речникът (ба-бал-бла) и новините (някой от които вече наистина старини за хората, знаещи що е то animenewsnetwork.com; за повечето от тях дори си чел на страниците на този блог). Кратичката „Какво гледа Япония докато България гледа футбол и порно“ е приютила Cross Game и (време беше) Fullmetal Alchemist: Brotherhood. Последното се явява първите слова на новата мадама в екипа на Анимайци (или аниманиаци, или аниманианайци – въпрос на лично предпочитание) – Drown. Малко ме шашна заключителното изкаване по отношение на FMA:B: Ако си харесал първия ФМА, гледай и втория; ако смяташ, че първия е средна раота пак гледай втория. Което всъщност е стандартен мотивейшънъл, неработещ в случая, защото ФМА: Б се гледа, за да видиш различния път, по който поема (след 14ти епизод, ако не ме лъже паметта) или не го гледаш изобщо, защото следва плътно мангата, която ти смяташ за боб с лайна. Но стига дребнавости, нека преместим поглед на чудовищния (по обем) фийчър на броя…

…Който ще те потопи крайно увлекателно в света на One Piece, една от най-любимите шонен сапунки на мало и голямо (изключае мен). В името на добрата кауза и заради наистина майсторски написаната статия ще пропускам двете думички, които обикновено прикачам след „piece“… Истината е, че Амелиа ще те оплете така умело в целия абсурдизъм, комичност, епичност и всеобхватност на света на One Piece и забележителните му притурки, че възможността да се зарибиш (ако вече не си го направил) по сагата за Лъфи и останалите кретени е голяма. Аз ли? А, нищо лично, аз просто МРАЗЯ пирати!

Аниме ревютата са нищо впечатляващо, ако трябва да съм откровен. Вероятно си запознат с Vampire Knight, със сигурност си запознат с Pokemon и може и да не си чувал за Ponyo (което е яко бтв. Иди. Гледай!). Ако правилно съм познал едва ли ще има нещо, което да те хуукне. Специално за Покемон статията мога да кажа като цяло все добри думи (спокойно, Роланде, няма да се смеем на момата за материала й) защото при все характера на анимето, Drown е успяла да напише една доста сериозна и издържана статия. Като изключим едно единствено „captain obvious“ изречение, че Покемон бледнее пред Ghost in the Shell и Akira (не че изобщо някога е имало дори бегли претенции да се сравнява със заглавия от такъв жанр), останалите слова до края на ревюто са стегнати и приятни.

Ревюто на манга тоз’ път е за Angel Sanctuary. Ако нямах непоносимостта да чета манга от монитор, придружена от кьоравите ми очни ябълки, може би бих се зарибил да я прегледам. На този момент, обаче, статията просто ме караше да си спомням колко крапави бяха 3те ОВИ. Крапави, крапави… Поне ревюто що-годе изчерпателно те запознава с основните плюсове и минуси на приключенията на Сецуна и несподелените му блянове за инцест.

След ревютата закономерно си следва студио-профилът. Темата е неупомената на корицата, но аз като добър рецензент ще ти дам мощни подсказки. Hellsing. Full Metal Panic! Afro Samurai. Basilisk. Вероятно ти е стигнало да се сетиш за кои момци иде реч. В противен случай – too bad. Use google. А и като гледам настоящия профил си представям славното близко (надявам се) бъдеще, в което ще чета за Madhouse.

Но до тук с аниметата и мангите (ти си знаеш де). Страниците с т.нар. Other Japanese Stuff започват както винаги с туристическия гид на Моридин, който този път е завоювал и мъничка част от „Отаку култура“ рубриката с кратичката си статия за японските аниме и манга магазини. Частната му собственост в лицето на „Welcome to Japan“ те взима на пътешествие редом до автора в посока Японският Юг и в частност – остров Кюшу. Пътепис, който, признавам се, не дочетох до края. Нищо лично към Моридин, пичът е стабилен както винаги и стъпките му, които ти четейки следваш, са все така увлекателни. Просто силите ми не издържаха и липсата на сън и кафе ме събори по средата на материала (края на списанието прочетох снощи). Като цяло мога с лек свян да дам thumbs up дори на 3/4 прочетен материал.

Sympathy for Mr. Vengeance е филмът, с който doomy е избрал да те занимава този месец в рамките на рубриката за азиатско кино. Разбира се, Мистър doomy като фен на изночната кинематография е дал всичко от себе си (което е много, наистина) за да те придума да гледаш корейската лента. Но вероятно думите му ще срещнат бетонна стена, ако си твърдоглав и с непроменливи възгледи човек, странящ от всеки филм, в който западните думи се изчерпват до превода на заглавието.

Японските игри на фокус този път са подбрани тематично. Роланд и АлДим ще те запознаят съответно със Silent Hill и Resident Evil 5, два от най-емблематичните представителя на сървайвъл хорър жанра. Ако си поне бегло запознат с гейминга няма да чуеш нищо ново и шокиращо за кой да е от двата. Основната разлика между материалите е, че докато този за Тихия Хълм те вкарва в психозната атмосфера и мъглата от кошмари и чиста деменция, съседът му по страници е много повече геймърски такъв. Различни професионални ориентации на авторите, предполагам, но наистина си личи отправния размах, с който са писани статиите. Което не дразни, разбира се.

Версусът е единственото от новия брой, което чаках с нетърпение. Seinen vs Shonen е вечно предъвкван и преразглеждан спор. Лично на мен ми беше интересно да видя гледните точки на авторите, защото както споменава Амелиа в своята си част, това е малко хлъзгав и неясен сблъсък. Все едно да сбиеш кафе с мляко с какао. Въпреки всичко различните погледи върху темата са интересни и независимо към кой жанр гравитираш повече ти гарантирам, че противниковият point of view няма да те остави съвзем безразличен.

Aaaand it’s time for the Crossover grande. Който в случая не е толкова гранде, колкото вероятно ти се иска. Откровено си признавам, че от втори брой притеснението ми „как подобна рубрика ще се върже с останалото“ се измени в „кога ревютата там ще престанат да бъдат hit-n-miss“. Нямам особено против Трип, сигурен съм че типът е много ерудиран и е изгледал и изчел една каруца художествени произведения (това е без ирония – затова ви предупредих, че съм кисел и намусен днес), но просто материалите, които твори, не винаги успяват да ми легнат на сърцето. Тъй като Dr. Who не съм гледал и нямам нито нервите, нито излишното време да минавам 700++ епизода, обект на критики този път са страниците за фентъзи жанра в литературата. Въпреки, че като цяло е добре фактологически издържана, статията на Трип страда на пръв поглед от незнаене накъде отива и на втори поглед – от разкъсана структура. Обобщено с едно изречение последващите абзаци казват „Толкин беше първия и после 127, 566 автора копират от него, а Салваторе е боклук“ което малко обърква читателя с тази последна рязка вметка. Салваторе като боклук трябваше да бъде споменат на финала на последната част от този, както се оказва, цикъл от статии. Наред с другите боклуци. Вметването му по средата на фентъзи таймлайна беше малко като на свинче звънче и хем прекъсна вървящата добре до този момент статия, хем я завърши по крайно никакъв начин. Защо, Трипе, не остана да се плъзгаш по времевата линия на жанра вместо да правиш подобни отбивки в калните локви? Може би никога няма да разберем…

С тази последна малка критика те оставям да разсъждаваш струва ли си Аниманиа #5. Абе, да ти кажа струва си, защото иначе пропускаш 8 карти, яката корица, профила на Гонзо и хапливите отговори на Лиско в писмата. Но със сигурност като съдържание е крачка назад от предшественика си…

P.S. Чакам си многобройните коментари от авторите, които да ме разпънат на кръст заради сутрешната ми апатия.

P.P.S. Абре, пичове и моми, ако подарявате Наусика на ДВД за писъмце от 200 думи няма ли малка надежда и аз да се сдобия със същото за 4 ревюта от по 1000++ думи? :D

P.P.P.S. И къде, дъ фок?!?, е ревюто за Samurai Jack???

Advertisements

~ от Blog of Idiots на октомври 24, 2009.

8 Коментари to “Animania #5”

  1. Всъщност на Doctor Who може да гледаш 50тина епизода, които са нови и яки.

  2. Мога и да гледам Файърфлай. А мога и да не гледам нищо, а да чета. А също така мога да водя празно и непотребно съществуване в мол-а

  3. Токова ли е по-добре в централния пулсар, че толкова го плюеш тоя мол?

  4. Да

  5. Е, аз нямам за какво да те разпъвам на кръст. :)
    Супер яко е ревюто, мерси!

  6. Защо Анимания 5 е разгледана след 7 ?

  7. Кво?

  8. 3

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: