The Grandmaster Weekly 13: 13те най-заслужаващи и запомнящи се игри, филми, анимета и музика през 2009

автори: Guild of Idiots Collective

Дойде време да спретнем един обширен гийкски обзор на изминалата 2009. Личната равносметка вероятно би била, че можеше и да е по-добре (можеше да има StarCraft 2 например). Можехме да идем на малко повече концерти. Можехме да поцъкаме повечко игрички и да те запознаем с тях по-обширно. Можеше, ако не ни мързеше толкоз, разбира се. С оглед над всичко изминало, май ще се окаже, че филмово най ни сполай – изгледахме бая ленти, някои разтърсващи, други разтърсващо тъпи, и в крайна сметка успяхме да ти предоставим повечето от тях. При игрите нещата протекоха малко по-сковано и като че ли единствено Бракалов успя да поразчовърка бройка заглавия, която да не се събира на едната ми ръка. Главният ни аниме уочър отново беше Драгни, тъй като моето гледане се изчерпваше по-скоро с преглеждания на новите неща и припомняне на по-старите. Виж, за музиката никой от Гилдията не може да се оплачи. Феновете на екстремния метъл си получиха Бехемотите, Иморталите и Слейърите; Вълчо и Лили се порадваха на Мегадет; Аз пък още цвиля от кеф по новите Епика и лея тъжни сълзи за Days of Grays на Соната Арктика. Абе кво ти говоря общи приказки, беги надолу да четеш Голямото Уийкли (което не е писано от Голямото Пиле, Голямото Напушване или Голямото Напиване на Цецо на Нова Година, а от най-голямата конгрегация на гилдийни автори от създаването на блога насам).

1. TEH MOVIEZ (ThunderWolf!!!)

Дълго време и безсънни нощи прекарах в размишления кои филми да бъдат включение в това уикли. Безсънните нощи и размишленията нямаха нищо общо едно с друго, но все пак ги прекарах. Истината, че нямаше 13 филма от 2009, които да сме ги гледали и да са яки, че да ви ги предложа. За това за да запълна класацията сложих 4 филма от 2009та, които тепърва ще гледаме и които на базата на участниците в продукцията и ревюта на други индивиди са яки. Ако не бях сложил тях до уиклито щяха да се докопат филми като Terminator Salvation или, опази Силата, Transformers Revenge of the Fallen. Можеше да сложа и A Christmas Carol, aма се сетих за него след като написах половината уикли, което значи, че подсъзнателно съм нямал намерение.

13. The Road

Разказва се за баща (Виго Мортенсен) и син, които правят разни неща из постапокалипстичен сетинг. Повече не знам, защото не искам да си спойлна нищо. Филмът е адаптация на книгата на Cormac McCarthy, който се прочу с романа Няма място за старите кучета през 2007/8 и благодарение на него Братя Коен успяха да спечелят Оскари за режисура и още някви неща. Режисьорът John Hillcoat е рядко неизвестен австралиец и това му е първия пълнометражен филм. Така, че това е единствения X-Factor (нямам предвид комикса или музикалното реалити, което само Неделев го е чувал (или албума на Мейдън, които само Неделев не е)) в очакванията ми. Чарлийз Терон, Гай Пиърс и Робърт Дювал също са във филма.

12. Invictus

Биографичен спортен (!?) филм за Нелсън Мандела. Участват Морган Фрийман и Мат Деймън и е режисиран от Клинт Ийстууд. След като го обвиниха, че е расист, Ийстууд направи филм, в който беше най-големия расист евър. Сега прави филм за негри. Явно яко се е обидил и смята да покаже и двете страни на бисквитата Ден и Нощ. Това е един от големите претенденти за тазгодишните Оскари и факта, че дедо Клинт е доста по-разнообразен режисьор отколкото актьор ме кара да тръпна в очакване на всеки филм, на който е само режисьор. Демек този. A и такива актьори определено заслужават да се режисират. Предполагам, че Морган Фрийман ще хване Оскара за актьор в главна роля и ще се хване за палците.

11. A Serious Man

Поредния филм, който не сме гледали, защото изглежда остро инди. Става въпрос за черна комедия за евреи. Сириъзли! Филмът е на братя Коен, които освен, че евреи са и пълни дебили. Единственият недостатък е, че не участват почти никакви известни актьори освен Ричард Кайнд от Mad About You и Spin City. Ако случайно не знаете кои са братя Коен значи не разбирате от филми. Те са режисирали и написали великия филм The Big Lebowski и не чак толкова великите за мен, но също толкова яки Raising Arizona, Barton Fink, The Hudsucker Proxy, Fargo и No Country for Old Men (за който стана дума по-горе).

10. The Imaginarium of Doctor Parnassus

Четвъртият и последен филм, който е в уиклито заради чужди хвалби и реноме на създателите му, а не на реални впечатления. Ако случайно не гледате новини или стъф това е последната продукция на Хийт Леджър. Тъй като не е успял да заснеме целия филм някои части от ролята му ще бъдат поети от Джъд Лоу, Колин Фарел и Джони Деп. Филмът е на широко поляризиращия режисьор Тери Гилиам (американецът от Монти Пайтън). Него или му разбираш филмите или не или филмът е Тime Bandits. Eдно поне може да се каже: филмите са му оригинално замислени. При положение, че ще е последният фим с Леджър, критиката ще е слаба и оценките ще са височки.

Така започваме със същинската част от уиклите с филми, които сме гледали. Подредени ще са в сравнително хронологичен ред.

9. Watchmen

Ако сте чели комикси и се интересувате малко повече от тях ще знаете, че Watchmen се счита за един от най-великите комикси ЕВЪР! И ако сте го чели ще сте разбрали, че е нефилмируем. Зак Снайдър явно обаче не е го чел, защото е успял да направи изключително свястна адаптация, която едновременно не променя нищо важно и също така прибавя неща, които допълват историята. Самият комикс се разказва най-вече за властта или по-точно какво става ако човек получи твърде много от нея и няма кой да го контролира. Всичко това е представено много сериозно, за да не кажат, че щом е филм за супергерои е тъп. Времетраеното е дълго, но почти не се усеща (нали, Тапа). Ествествено тези, които не са чели комикса вероятно няма да оценят филма и на половина, колкото тези, които са го чели, но това си е тяхна игнорантска грешка. Ревю може да прочетете тук.

Оценка: 8.5/10

8. Star Trek

Най-добрия филм за Star Trek евър! Да, не е Star Trek: First Contact, но е близко. JJ Abrams задръсти още повече Mission Impossible франчайза, но в Star Trek успя да влее нов живот както Джак съживи Чарли като му блъскаше гърдите все едно са боксова круша (LOST, сесша?). Може би фактът, че пичът е фен на STAR WARS и е решил да режисира филма просто защото са му предложили, му е помогнал да изкара от дрешника нужната свежест. Други елементи довели до пълния кулнес на филма са актьорите в лицето на неизвестния Крис Пайн и Сайлър от Heroes. Музиката също е добра и за разлика от тази от оригиналния сериал не прилича на такава от някво вариете от 60те години. Тиквите писали Transformers и сценаристката стачка са се погрижили сюжетът да не е от най-добрите, но това почти не се забелязва. Ревю може да прочетете тук.

Оценка: 8.5/10

7. Drag me to Hell

Това е един филм, който попада тук най-вече, защото в България дават филмите със закъснение и за това обзора е с очния обхват на Тапата. Drag me to Hell е на Сам Рейми, което му повишава оценката с няколко единици веднага. Няма друг режисьор, който толкова умело да преплита сериозен хорър с хумор. Сюжетът е типичен и не особено оригинален и затова оценката му е леко ниска. Като цяло филмът е малко постен, за това и тази точка ще е като гозбите за Бъдни Вечер. Има няколко доста гнусни сцени, за които заслужава да се види и те са създадени доста стилно, но по-гнусливост предполагам не могат да се сравняват с японските извращения, което е добре както казва Боби Турбото. Ревю може да прочетете тук.

Оценка: 8/10

6. Up

Поредният филм на Пиксар, от който очаквах много и получих още повече. Ако мога да използвам клиширан интернет жаргон – епик уин.Историята както винаги е замислена перфектно с много драматизъм и житейски поуки като всички добри филми на студиото. 3Dто си е типично – нито по-добро нито по-лошо от останалите продукции и е сложено най-вече за да струва повече билета и да е кратка продължителноста, за да не им писне на малките деца по средата. Клиширани смешки също няма както във Ice Age 3 и повечето филми на Dreamworks. Хубаво ще е да си приготвите няколко пакета кърпички освен ако не сте коравосърдечно копеле като Тапата или не си бършите сълзите с ръкава като мен. Ревю може да прочетете тук .

Оценка: 8.5/10

5. District 9

District 9 определено е изненадата на годината. Не само защото е правен за стотинки в Африка от бял африканец, а защото успява да хване няколко клиширани сюжетни идеи и да ги събере по много оригинален начин. Ще позволя да се цитирам и ще кажа за пореден път, че “както при всички велики sci fi, сюжетът на филма разглежда текущи житейски проблеми. В случая те са ксенофобия, насилствено изселване, липса на доверие, бюрокрация and stuff like that.” Безспорно най-добрия филм на годината заедно със Star Trek. Дори само с 30 милиона, извънземните изглеждат толкова реални на фона на гетото колкото и смърфовете в Аватар. Ревю може да прочетете тук.

Оценка: 9/10

4. Inglourious Basterds

Първото нещо, което трябва да знаете за този филм е, че негов режисьор е Куентин Тарантино. След това може да решите дали да гледате филма, защото произведенията на Тарантино определено не са анална свещичка за всеки гъз. Факт за това е, че съм виждал как го определят като нещо с Адам Сандлър. WTF, man? Но да се върнем на самия филм. Брад Пит и лошия немец (Кристоф Валц) са едни от най-култовите персонажи (другите също не отстъпват), които Тарантино е създавал ЕВЪР. В момента не мога да се сетя други по-яки. От далече си личи, че това е dream проект на Тарантино и най-вече с последната реплика във филма. Ревю може да прочетете тук.

Оценка: 8.5/10

3. Cloudy with a Chance of Meatballs

Определено филм за който нямах големи очаквания и бях много приятно изненадан. Изключително оригинален със супер много смешки и много прилично 3D – разбирай яко манджа ти лети към лицето. Eдинствения недостатък, който всъщност не е недостатък, е, че трябва да се запасиш със солидно количество манджа, защото да гледаш как гигиантски хамбургери ти хвърчат към носа и ти си с празни ръце въобще не си е хава работа и ще ти се иска да изядеш седалките в киното. За това ако гледате филма правете го с тонове клюпачка. Ревю може да прочетете тук.

Оценка: 8/10

2. Zombieland

Комедия с Уди Харелсън и зомбита, баце. К’во искаш повече? Освен филмът да не е 80 минути? Мда единствения недостатък на филмът е, че е прекалено къс. Иначе си има всичко за всеки. Яки начални надписи с Металика за Трайо, WoW за Бракалов, яки мацки за хетеросексуалните зрители, зомбита пак за Бракалов, споменаване на Хана Монтана отново за Бракалов, както и доста оригинални попадения като floatong letters, което си е баш изкопирано от Fringe, ама да не изпадаме в подробности. Бил Мъри също има малка роля (не камо), за да покаже, че още съществува и открадва шоуто до момента, в който се появява един голям СПОЙЛЕР, спиращ екранното му присъствие. Ревю може да прочетете тук.

Оценка: 8/10

1. AVATAR

Avatar може да не се оказа филмът на десетилетието/столетието, но определено е филмът на годината. Тук си противореча с по-горе казаното, че Distict 9 и Star Trek са най-яките филми тази година, но това е защото рядко клишираната история проваля цялостното усещане на филма. Интересното е, че като пиша за Avatar все ми се струва, че повече плюя филма отколкото го хваля, но това заради лошия вкус в устата от предсказуемата история. Затова да обобщим с няколко думи: Специалните ефекти, за които трябва да се гледа филма са неописуемо яки и няколко други женски думи като великолепни, магически и ужасно красиви, които отказвам да употребя.. Гледайте го заради тях. Ревю може да прочетете тук.

Оценка: 8.5/10

Ем това ще е/беше за 2009. Догодина повече. This part of the weekly was sponsored by бай ви Вълчо, GMBD and Forplay & finally Taпата.

2. TEH GAMEZ

1. Borderlands (v3x)

Игра, която очаквах с интерес поради фолаутския сетинг и селшейдинг комиксовата визия. Това и получихме, нищо кой знае колко специално, но определено нещо свежо и разнообразно. Като цяло играта е фърст пърсън шутър с леки елементи на рпг. В сингъл леко скучна, но съберете ли се няколко човека в мулти става доста забавно. Огромен арсенал от произволно генерирани оръжия. Наскоро излезе и първото DLC (Downloadable Content) в което има и зомболяци, също така обявиха и второ DLC, което не помня дали има информация какво ще представлява :Д. 8/10

2. Call of Duty: Modern Warfare 2 (v3x)

Игра, за която се хайпваше много, даже си мислех, че е прекалено много. Разписа се с рекордни продажби, порт за PC (или нещо от тоя род, бе имаше некви глупости), липса на дедикейдет сървъри и скандална мисия с избиване на цивилни. Въпреки всичко това се получи един много качествен фърст пърсън шуутър, даже най-качествения такъв за 2009. Разнообразие на локациите и оръжията. Макар да почнах да я играя (вкъщи) вчера, твърдя, че това е наистина събитие в гейминга. За всекиго има по нещо. 10/10

3. Tales of  Monkey Island (v3x)

Или иначе казано, прераждането на един от най-култовите куест франчайзи. Разработен от Telltale Games (отговорни и за прераждането на Sam & Max) разказва за новите приключения на нашия типец Guybrush Threepwood. Триизмерната визия на пречи играта да носи духа на старите, лафовете са налице, култовите герои също. Играта е разделена на 6 епизода, като всеки от тях има средна продължителност от около 3-4 часа. Определено си заслужава, най-малкото от носталгия по куест игрите. 9/10

4. Prototype (v3x, Tyrael)

Игра, която се съревноваваше с Infamous (който пък беше PS3 ексклузив) поради приликите в геймплея. Демек търд пърсън sandbox екшън/адвенчър, в който раздаваш правосъдие на големи дози. Наш’то момче Алекс Мърсър е част от някакъв експеримент и получава некви имба сили и трепе наред в общи линии.  Играта ще се запомни най-вече заради свободата, която дава (не че е първата такава, но все пак си е бонус). Единствения минус беше, че при достигане на определен левел (дам има РПГ елементи) Алекс се сдобива с много имба умение и като цяло играта доскучава. Заслужава си да се изиграе, зарад’ гореспоменатата свобода и интересната история. Всъщност главно заради историята и целия „грид“ от сюжетни линии – цялата сандбокс свобода и търчане по покривите писва за 3-4 часа гейминг и после ти е яко meh. 8/10

5. X-men Origins: Wolverine (v3x)

Определено една от изненадите на годината (поне за мен). Както знаем в повечето случаи, когато си говорим за игра базирана на филм (базиран на комикси) можем да сложим директно етикета FAIL™. Тук обаче не се случи така: играта доказа, че макар и ръшната се превърна в нещо интересно и приятно за игра. Фактът, че управляваш един от най-култовите герои на Marvel не беше достатъчен и затова играта имаше нелоша визия, отлична бойна система и лек рпг елемент, който да помага с разни бонуси. Трябва да се изиграе от всеки на който му е кеф да трепе наред разни войничета :Д. 8/10

6. Batman: Arkham Asylum (v3x)

Отново игра базирана на комикс, като X-Men-a, но и тук се оказа изненада поради перфектната си визия и геймплей. Макар да не я доиграх (защото в последно време не доигравам нищо) мога да твърдя, че всичко арно беше на лице. Добра бойна система, много бонус информация за героите (която се събира ингейм, чрез разни работи), перфектна, мрачна визия и култов злодей, като Джокера. Определено една от изненадите на 2009-та. 8.5/10

7. Torchlight (v3x)

Първата игра на Runic Games интересна поради факта, че т’ва са част от хората от Flagship Studios (Hellgate: London, Mythos), които пък са част от хората от Blizzard North (Diablo ДОООООООООХ). След като Хелгейта фейлна (поради недовършеността си като цяло), Флагшип се заеха с ммо хак-енд-слаш рпг проекта Mythos, който прекрати за съществува след като студиото затвори. Torchlight е в общи линии Митоса, който не видяхме. Играта беше обидно лесна и с повтаряем геймплей (реално имаше един основен куест и още 2-3 повтаряеми и еднакви такива), въпреки че разполагаше със готина визия. Като цяло игра за хората зажадняли за Diablo 3 (макар да не се доближава и на крачка до нея). 7/10

8. Plants vs Zombies (Tyrael)

2009 година се оказа много блага за инди игрите, които учудващо катерят стремително класации и ръчкат с лакти дори големите заглавия на пазара. Салати с/у Зомболяци пък е вероятно най-свежото нещо, което съм играл от години насам и зелено на мъртво ти предоставя един яко опростен Тауър Дефенс стил на игра, в който по разграфена ливада трябва да поставяш различни растения, за да опазиш къщата си от немъртвата напаст. Може да ти звучи тъпо, скучно, лесно или каквито други епитети се сетиш и макар третия да е в частност верен, PvZ знае какво точно е и ти предлага каквото си е намислила – десетина часа вманиачаващ геймплей (сериозно – две нощи съм седял до 4 да цикля…) 8/10

9. Trine (Tyrael)

Като си заговорихме за индита (всъщност ако забележиш те половината неща в класацията са такива) не можем да пропуснем брилянтния Trine, който си беше една модерна трактовка на Близардската Lost Vikings, но по-яко, по-шарено, в пъти по-динамично и с абсолютно пълноценно използване на PhysX. Въпреки че и тя се оказа възкратичка (абе като за платформър е перфе да ти кажа), кефът да подскачаш из толкова красиви пейзажи и да подмяташ сандъци по скелети-стрелци и огрета е НЕ-НАД-МИ-НАТ! Метни едно око и на ревюто. 9/10

10. LittleBigPlanet [PSP] (Tyrael)

Както вече се опитвах да те убедя, LBP рокд ма уърлд, особено след като се яви първата игра, към която се обърнах с цел да махна праха от старото ПСП и да видя що за банан са ми приготвили пичовете от SONY Europe. Сакбой е един от любимите ми персонажи тази година и наистина съм нетърпелив да видя как смятат да продължат франчайза, защото само с DLC-та ще е грозно да се кара… 9.5/10

11. Uncharted 2 [P3] (Tyrael)

Според много хора – както критици, така и редовни геймъри – това е играта на годината. Според още повече, това е най-динамичният и пленяващ адвенчър правен в последните години, засмукващ в темпото и ритъма си всякакви Томб Рейдъри и Сие. Някой ден ако ми попадне тройка в ръцете ще мога да дам и по-обективно мнение, но засега единственото което ти остава е да прочетеш ревюто на doomy от Forplay и да му/ни вярваш, че играта хич не е за изпускане. 10/10

12. Assassin’s Creed 2 [P3, X360] (Tyrael)

Ето го батко ве! Ако има компютърна версия на игра, която да жадувам по-силно и от групов секс (Мекичкоооо, айде деееее!!!!!) то това определено е виртуалната ренесансова Италия и постепенно придобилият култов статут Ецио – наследникът по кредо на познатият ни от първата част на играта Алтаир. Всичко в новата версия е пипнато хирургически и Юби са успели да я полират до съвършенство, превръщайки играта в изделието, което ни обещавах преди години с предшественика си. В смисъл има по-епични гледки и от разлелия се под теб Йерусалим, представи си! 9/10

13. Dragon Age: Origins (Tyrael)

You probably saw that coming. Но пък и няма как да е иначе, в предвид, че като дърт РПГ играч, това бе единствената игра, способна да ме трогне ей тъй – отвътре. Може да не е с размаха на Baldur’s Gate или с епохалните персонажи и усукани сюжетни нишк на Planescape Torment, но Бога ми, DAO си носи своята си искра, своите си култови герои, своята си митология (е, тук таме е краднато малко от Уичър, примерно, но е човещинка). В крайна сметка в коя друга игра ще видиш женско джудже, напиращо да учи теория на магията, побъркан маг, който краде лешници от трентовете в гората и ги крие в изгнил дънер и главни герои, които в свободното от приключенстване време си говорят за мръсни чорапи и разварено телешко? Ревю се надявам да прочетеш скоро (много трудно се пише за туй, много!) 9/10

3. TEH MUSIC

1. Kultur Shock – Integration (v3x)

Албум, който очаквай най-малкото поради факта, че предстоеше техен концерт в София. Едновременно нищо ново, но и много ново. Много текстове на английски, както и голяма част от песните коментират темите за интеграцията на хората в САЩ. Въпреки това остро балкански елементи и лирики на сръбски/български и други езици. 10/10

2. Arch Enemy – The Root Of All Evil (v3x, Tyrael)

Старата песен на нов глас. Подбрани песни от първите няколко албума на енеми, преработени за гласа на Анджела. Нищо ново, нищо кой знае колко интересно, като цяло албум създаден за крайните фенове на Eнеми (като Тапата). 6/10 (защото не е нищо ново)

От друга страна, въпреки че е с подобна насоченост, албумът изцяло пренаписва звученето на старите песни (ама наистина-наистина) и на някои места си е като друга песен. Но както каза Бракалов – ако не си краен фен на Енеми – прескочи, защото няма да усетиш как на едно място е пипнато я тон, я ефект, я фразиране на китарата или вокала и 6/10 ще е обективна оценка наистина. За другите като нас – лесно 8/10, въпреки че някои песни са пооакани (Demonic Science например си е 100 пъти по-яка в оригинал, шма прощава Анджела)

3. Rammstein – Liebe ist fur alle da (v3x, Tyrael)

Завръщане към една идея по-старото звучене на немските индустриъл машини. Както винаги основната част на текстовете са на немски, като изключим половината текст на Pussy (чийто клип стана доста скандален поради порнографията в него). Заслужава си да се чуе, защото Rammstein си звучат като едно време и като цяло албума е много силен. Въпреки това се усеща липсата на онова олдскуул припяване на Тил и на някои места фразирането на куплетите и припевите е все едно отбиват номера. Но пък имат строфи на френски, копеле, което е няква странно приятна порнография (немец евреин пее на френски, срсли).  9/10

4. Behemoth – Evangelion (v3x)

Наследник на излезналия преди 2 години The Apostasy. Звученето на албума не е ново, отново брутален и бърз полски дет метъл. Вокалите на Нергал са силни и плътни както винаги, барабаните на Инферно нечовешки бързи, както и рифовете изсвирени от Нергал, Сет и Орион. Заслужава си да се чуе от феновете на групата и феновете на дет метъла като цяло. Като плюс бих прибавил якия артуърк, якия клип на Ov fire and the Void и факта, че текста на песента Lucifer е на полски. 9/10

5. Immortal – All Shall Fall (v3x)

Както бях написал и в краткото ревю на албума, завръщане на култовите блек метълисти (сайеа как звучи) от Норвегия. Албум звучащ едновременно нов и едновременно стар. Албум, който от първата до последната минута ти напомня, че това са Имортъл и че не са спряли да работят, при все че са изминали седем години от последния албум. Блек метъл албум на 2009-та за мен. 10/10

6. Megadeth – Endgame (night sentinel)

Дойде ред и да се спомене албумът на известните трашъри от Мегасмрт, а именно – Endgame. Издаден на 09.09.’09 (yeah, lol), с як арт с мухи, яка балада и други песни, той си заслужва мястото в нашето гранд мастър епик лилаво уийкли. Да. Добре. Та.. Интересни песни, балада, която вече споменахме и определено > Death Magnetic. Общо взето е също мъст хиър за всеки наричащ се траш фен. Също така можеш и да прочетеш ревюто, за да знаеш какво да говориш пред другарчетата си. 7/10

7. Slayer – World Painted Blood (night sentinel)

SLAYEEEEEEAAAAARGH! RAWR! Още? Ок. ААААААААА! Добре, сериозно. Тази година се оказа крайно неразочароваща откъм нови албуми, което вече е малко необичайно за познатите ни рок/метъл жанрове.  За мое щастие, още една от любимите ми групи оправда очакванията ми за размазващо щестокостно як албум. Дошъл на бял свят на 03.11 миналото лето с придружаващо го делукс издание, дискът подобаващо се допълва колекцията от кървави перлички на бандата. Мъст хиър. 8.5/10

8. Scar Symmetry – Dark Matter Dimensions (night sentinel)

Не чаткам много от мелодет, ама ще кажа 2-3 думи и за тоя албум, от мен да мине. Както с Мастъра се съгласихме единодушно, новия албум на швейцарските копелета от Scar Symmetry, излязъл на 02.10.’09 (за Европа, американците го духат още 18 дни, кхъхъхъ), е як! И солата също са яки! Бързички, точно каквито ги харесвам (за справка – Слейър). До колкото знам, това е първият албум на групата с новия вокал – Робърт Карлсон (ама не оня, дет живял на покрива). Е, разлика се усеща, ама пича скоро ще си намери мястото в групата. Та, хайли рекъмендед ииии толкоз.

9. Katatonia – Night is the New Day (Fool Master)

Katatonia никога не са били предсказуема група и никога музиката им не е била смилаема още на първо слушане. Това е една от групите в историята на музиката, която не просто е сменяла звученето си, а е прогресирала. Във всеки следващ албум на Katatonia се доразвиват предишни идеи и се появяват нови такива, които ще бъдат доразвити за напред.
Като цяло “Night is the New Day” e здрав албум, наситен с драматизъм и меланхолия, който ще се хареса особено на редовните фенове на бандата и на хората, на които се е харесала насоката, към която са поели. “Forsaker” я скъсах от слушане като излезна. Въпреки всичко ми трябваше време, за да го схвана цялостно албума. Продължават да вкарват все повече електроники в музиката си (примерни – въпросната “Forsaker”,”Nephilim”), вокалът в “Idle Blood” страшно ми напомня Майкъл от Opeth.

10. Prodigy – Invaders Must Die

Тук Сашо трябваше да напише нещо, но тъй като е долна мърда ще му отделим специално време в статията, за да му пожелаем СЕКС ДА НЕ ВИДИ и да му ОПАДАТ КОСМИТЕ МЕЖДУ ЗЪБИТЕ.

За албума – аве кво ма занимаваш. Знаеш си, че Prodigy са от малкото групи, дето правят свястна и разнообразна електронна музика, тъй че си струва да го чуеш, щото има ДУПЦА-ДУПЦА.

11. Epica – Design Your Universe (Tyrael)

За мен Епиката си остава най-силния метъл албум на годината. Бърз и мелодичен, твърд и прогресивен, с изключително богат тембърен каталог на Симон Симонс. Задължителен за слушане, ако си падаш по по-лекия метъл (то този специално вече не е и толкова лек де), просто защото са набутани толкова много стилови звученета, че е цяло чудо.

12. Lamb of God – Wrath (Tyrael)

Ако има core група, по която да съм буквално луднал (в добрия смисъл) то това определено са Lamb of God и с Wrath те се опитаха къде успешно къде не да си върнат култовия статут, позагубил се след Sacrament. В албума има титанични песни (Set to Fail, примерно, която и до ден днешен си цикля постоянно), които връщат старото New American Gospel звучене, но пък и си има крайно безлични такива и подобна диверсификация може да те остави разочарован. Въпреки всичко албумът е изключително силен и много се надявам да се върви само нагоре оттук насетне.

13. Sonata Arctica – Days of Grays (Tyrael)

Сърце не ми дава да пропусна и актуалната тава на финландците, въпреки че албумът е крайно ситуационен за слушане. Тоест ако си очаквал двойните каси, бързите сола и подскачащия тембър на Тони Како може би ще останеш недоволен, защото албумът е крайно баладичен, бавен и емоционален и е по-подходящ за слушане докато си се излегнал спокойно и четеш книжка. „Концертни“ тракове просто няма и наистина всичко е писано като че да бъде инструмент, с който да разтапяш женски сърца, показвайки им че не си коравосърдечното копеле, което само мята грива на Slipknot и Borgir (чу ли, Вълчо, ай хез фийлингс). В края на деня Days of Grays е най-голямото музикално предизвикателство за ухото тази година и наистина трябва да му дадеш няколко шанса, за да ти хареса (при мен се случи след петото-шестото минаване.

4. TEH ANIME

1.Bakemonogatari (Malefactor)

С 2 думи – яко е

Има арта на Sayonara Zetsubou Sensei, което е плюс. За него може да пиша някой друг път. За Гатарито е трудно да се опише, без да се направят мейджър спойлърс, обаче мога спокойно да кажа, че става въпрос за сблъсъка на един ученик с необичайното и неестественото и опитите му да се справя със ситуацията. Главният герои е култов, някакъв такъв полу-непукист, полу-зашеметен, полу-идиот, с прическа леко тип емо, супер забавен и му се случват какви ли не глупости. Още в първи епизод например тръгна да следи някаква типка от класа си из училище, обаче тя го сгащи и започна да го заплашва да не й се меси, държейки нож за хартия и телбод (който е и символа на анимето) допрени до бузите му. Допрени до ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА БУЗИТЕ МУ. Смятам че няма нужда да продължавам.

2. Bakugan Battle Brawlers (Tyrael)

BAKUGAN, копелееее! В интерес на истината нито знам какво представлява анимето, нито защо всички хлапета на възраст 5-10г му се кефят, но явно е толкова жестока шонен смесица, че можеше да се казва Naruto: The Yu-Gi-Oh Shaman of Pokemons. Пълен респект към въпросния герой щото явно набира популярност и щото има яко име, което ти става все по смешно като го произнасяш постоянно. Бакуган… Бакуган… БАКУГАН!!! бакуган..? Бакугхааанз!

3. Basquash! (Tyrael)

Като цяло анимето е интересно, защото огромни меки играят баскетбол. Гледах му първите няколко епизода, но не ме грабна, но аз като цяло не съм върл привърженик на спортните анимета. Въпреки, че историйката си върви в клишираните спортс-аниме релси си има елементи на кеф дори в ранните епизоди, така че има наистина огромен потенциал да го харесаш.

4. Darker than BLACK: Ryusei no Gemini (Tyrael)

Определено най-чаканото аниме за тази година или поне от мен. Историята започва 2 години след събитията в първия Darker Than Black и драмите покрай Токийския хелгейт. Протагонист този път е Суо Павличенко – 13 годишно момиче, което търси изчезналия при нападание над дома й сакат брат, който се оказва изключително мощен контрактор. Хей разбира се също е тук, като е… малко променен… Общо взето е задължителен за гледане, особено ако си харесал първия DTB. Единствен недостатък – сезонът е кратък и на моменти епизодите са леееко муднички

5. Eden of the East (Tyrael)

Или оригиналното заглавие тази година. И как да не е след като са намесени ядрени ракети, (ненанасящи никакви поражения, между другото), мъж, скитащ из Вашингтон по организъм и амнезия и носещ пистолет и телефон с 8 милиарда дигитални йени и за гарнитура – млада жена чудеща се какво по дяволите означава всичко това. Анимето се прие изключително добре заради странните герои, необичайния и оригинален сетинг и буквално фрапиращите на места кадри. Очакваме пълнометражния филм….

6. Shikabane Hime (Malefactor)

с 2 думи – зомби с узи

Хората умират, тва – от ясно по-ясно. А в Shikabane hime (aka & kuro) опция ако човек умре с недовършена работа да се върне. Като кръвожаден труп, дох. А работата на главната героиня е да празни пълнители за узи в главите на съответните мутирали ъндедове, уич из кайнда куул. Факта че тя също е няккво зомби като че ли не й пречи особено. Сюжета честно казано се шмугва някакси между тоновете олово, които летят по екрана и като цяло не е нищо чак впечатляващо, но не дразни по никякъв начин. Графиката е добра и внушава едно доста мрачно и потискащо настроение, което е гигантски плюс. Та за накрая да съберем две и две – зомбита + узита + зомбита с узита + рандом други неща = куул.

7. Fullmetal Alchemist: Brotherhood (Tyrael)

Brotherhood де факто се явява голямото аниме събитие на 2009, просто защото сагата за братята Елрик е любима на адски много хора. Въпреки, че не се явява втори сезон, Brotherhood следва плътно вече завършената манга и в резултат се разклонява сюжетно около 14ти епизод и така дефакто, ако не си чел литературния първообраз, си гледаш нещо съвсем различно като събития. Визията също е подобрена значително и като цяло в анимето слаба минута няма.

8. Pandora Hearts (Tyrael)

С гусин Драгни сме голями почитатели на Пандората първо защото създателите са се постарали тук да се случват неща постоянно и въвеждането в света е хем бързо, хем ефективно. И второ – защото персонажите пращат от култовост. В смисъл колко често виждаш ниска мадама с невероятно изваяни крака, нормално големи цици и ОГРОООМНА панделка на тях да се превръща в черен заек със заплашително остра коса (жътварска такава, сешса). Да не говорим за другите култови индивиди като основния протагонист, на който му се пада да контролира гореописаната дивотия, хаховската организация, за която е принуден да работи и сбирщината индивиди, които са колкото крийпи, толкова и потайни и няма да мине и епизод, в който да не искаш да ги видиш отново.

9. Phantom of Inferno

Ако търсиш нещо сериозно и с по-сейнен оттенъци Phantom of Inferno (a.k.a. Requiem for the Phantom) е анимето за теб. Сериалът проследява премеждията на Айн – най-добрия наемен убиец раждал се някога и Цвай – основният протагонист на анимето, пробуждащ се от кошмар, в който е видял самия себе си като асасин и постепенно търсещ парчетата на изгубената си самоличност. Епизодите са преплетени с интриги, обрати, тайнствени организации, планирани убийства и стегнат, изпипан екшън. Коварният танц, който водят двамата убийци е колкото красив, толкова и смъртоносен и макар, че няма да се пържиш от напрежения като при Death Note, скуката просто не е вариант. Задължително за гледане, за-дъл-жи-тел-но.

10. Tokyo Magnitude 8.0

Последната творба на небезизвестните Bones този път е една много човешка история за любовта, приятелството и човешкицте ценности като цяло в покосения от зверско заметресение Токио. Сред ужасът на останките трима човека – младата Мираи, малкото й братче Юки и велосипедната куриерка Мари – се опитват да достигнат до домовете на семействата си. Връзката между физическия сетинг и емоционалните послания е зверска, но това идва с цената на мудността, тъй като в по-голямата част въпросните герои киснат из разрушени постройки и плямпат за глупости. Поне е 11 епизода и анимето свършва точно преди да си го отписал тотално.

11. xxxHolic (Malefactor)

с 2 думи – НЕ, НЕ Е ПОРНО ИЛИ ХЕНТАЙ

SRSLY, I don’t fucking know what’s up with the friggin name! Всъщност в филмчето няма нищо общо с хиксове и холици, за сметка на това става дума за една от любимите ми поредици. Най-общо взето се разказва за един много специален магазин,  вкойто вместо стоки се продават сбъднати желания. Цената им от друга страна също не е обикновена – в замяна на сбъдването на желанието си всеки, който влезе в магазина трябва да се откаже от нещо също толкова важно. Както си личи от казаното до тук, сюжета определено е необикновен и поне на мен ми подейства доста грабващо. Графиката е странна, определено е необичайна, но се свиква и с нея и не може да се нарече дразнеща. Героите и светът в който са представени са направени много въздействащо, като в много случаи са взаимствани елементи от какъв ли не фолклор. Абе странно е, и едва ли ще хареса на всеки, щото е с амлко по-философска тематика, но е зарибено. От всички дет са го гледали до ся до колкото знам само Фродо го хейти. И първия сезон е дуал аудио, както и овата (която е продължение на втория сезон).

12. K-On! (Tyrael)

Затова аниме Бракалов може да ви говори доста повече и значително по-ласкателно, но тъй като горкия е яко впрегнат да пише други точки, ще се смиля над него. K-On е аниме, което или ще те изкефи изцяло, или ще го захвърлиш настрани след първите епизоди, в които малко момиченце с голеееми очи гледа влажно и се опитва да дрънка на китара. Историята е трогателна на Хана Монтана ниво и се върти около 4 приятелки, които решават да се запишат в училищния музикален клуб, за да не се разпадне поради ниска посещаемост.

От другата страна на монетата, обаче, анимето е съпроводено от много музика, тук-таме дебилщини и звездата на сериала – Gibson Les Paul. Всичко, разбира се, трябва да е много шоджо и много kawaii и в крайна сметка е, но пък на мен тез’ неща не ми понасят и предпочитам да гледам как Алукард изкормва зомбита със зъби…

13. Hellsing OVAs (Tyrael)

За вълка говорим, а той – Алукард. ОВИ-те на Хелзинг за мен отново си заемат челната позиция тази година, въпреки че бяха оплюти от много хора заради голямата доза несериозност (главно във вид на чибита) и притеснително оскъдното екранно време на Алукард. Което по никакъв начин не трябва да те бърка, защото анимацията е все така зашеметяваща, кръвта продължава да се излива с цистерни, горящият Лондон е внушително величествен в разрухата си и защото няма по-култово нещо от зомби-нацисти. А сега който има възражения по някоя от тези точки нека да се обърне към г-н Драгни Драгнев със съответните си оплаквания, а на излизане да остави гръкляна си в специално упоменатата синя кофа до изхода. Благодаря за вниманието!

Тъй завършваме нашето дълго и предълго уийкли, което много от вас вероятно не са дочели, защото е ебати дългото сериозно. Повече 13ки – следващите седмици!

<!–[if !mso]> <! st1\:*{behavior:url(#ieooui) } –>

Borderlands

Игра, която очаквах с интерес поради фолаутския сетинг и селшейдинг комиксовата визия. Това и получихме, нищо кой знае колко специално, но определено нещо свежо и разнообразно. Като цяло играта е фърст пърсън шутър с леки елементи на рпг. В сингъл леко скучна, но съберете ли се няколко човека в мулти става доста забавно. Огромен арсенал от произволно генерирани оръжия. Наскоро излезе и първото DLC (Downloadable Content) в което има и зомболяци, също така обявиха и второ DLC, което не помня дали има информация какво ще представлява :Д. 8/10

Call of Duty: Modern Warfare 2

Игра, за която се хайпваше много, даже си мислех, че е прекалено много. Разписа се с рекордни продажби, порт за PC (или нещо от тоя род, бе имаше некви глупости), липса на дедикейдет сървъри и скандална мисия с избиване на цивилни. Въпреки всичко това се получи един много качествен фърст пърсън шуутър, даже най-качествения такъв за 2009. Разнообразие на локациите и оръжията. Макар да почнах да я играя (вкъщи) вчера, твърдя, че това е наистина събитие в гейминга. За всекиго има по нещо. 10/10

Tales of  Monkey Island.

Или иначе казано, прераждането на един от най-култовите куест франчайзи. Разработен от Telltale Games (отговорни и за прераждането на Sam & Max) разказва за новите приключения на нашия типец Guybrush Threepwood. Триизмерната визия на пречи играта да носи духа на старите, лафовете са налице, култовите герои също. Играта е разделена на 6 епизода, като всеки от тях има средна продължителност от около 3-4 часа. Определено си заслужава, най-малкото от носталгия по куест игрите. 9/10

Prototype

Игра, която се съревноваваше с Infamous (който пък беше PS3 ексклузив) поради приликите в геймплея. Демек търд пърсън екшън/адвенчър, в който раздаваш правосъдие на големи дози. Наш’то момче Алекс Мърсър е част от някакъв експеримент и получава некви имба сили и трепе наред в общи линии. Играта ще се запомни най-вече заради свободата, която дава (не че е първата такава, но все пак си е бонус). Единствения минус беше, че при достигане на определен левел (дам има РПГ елементи) Алекс се сдобива с много имба умение и като цяло играта доскучава. Заслужава си да се изиграе, зарад’ гореспоменатата свобода и интересната история. 8/10

X-men Origins: Wolverine

Определено една от изненадите на годината (поне за мен). Както знаем в повечето случаи, когато си говорим за игра базирана на филм (базиран на комикси) можем да сложим директно етикета FAIL™. Тук обаче не се случи така, играта доказа, че макар и ръшната се превърна в нещо интересно и приятно за игра. Фактът, че управляваш един от най-култовите герои на Marvel не беше достатъчен за това играта имаше нелоша визия, отлична бойна система и лек рпг елемент, който да помага с разни бонуси. Трябва да се изиграе от всеки на който му е кеф да трепе наред разни войничета :Д. 8/10

Batman: Arkham Asylum

Отново игра базирана на комикс, като X-Men-a, но и тук се оказа изненада поради перфектната си визия и геймплей. Макар да не я доиграх (защото в последно време не доигравам нищо) мога да твърдя, че всичко арно беше на лице. Добра бойна система, много бонус информация за героите (която се събира ингейм, чрез разни работи), перфектна, мрачна визия и култов злодей, като Джокера. Определено една от изненадите на 2009-та. 8.5/10

Torchlight

Първата игра на Runic Games интересна поради факта, че т’ва са част от хората от Flagship Studios (Hellgate: London, Mythos), които пък са част от хората от Blizzard North (Diablo ДОООООООООХ). След като Хелгейта фейлна (поради недовършеността си като цяло) Флагшип се заеха с ммо хак-енд-слаш рпг проекта Mythos, който прекрати за съществува след като студиото затвори. Torchlight е в общи линии Митоса, който не видяхме. Играта беше обидно лесна и с повтаряем геймплей (реално имаше един основен куест и още 2-3 повтаряеми и еднакви такива), въпреки разполагаше със готина визия. Като цяло игра за хората зажадняли за Diablo 3 (макар да не се доближава и на крачка до нея). 7/10

~ от Blog of Idiots на януари 4, 2010.

30 Отговора to “The Grandmaster Weekly 13: 13те най-заслужаващи и запомнящи се игри, филми, анимета и музика през 2009”

  1. Ае догодина пак.

  2. Любопитно, само аз ли отчитам отсъствието на тема като „13 нови книги, които си заслужават“? А и, Тапа, ти не каза да пиша за НОВИ неща, аз съм писал за епик такива, които шанса е да не сте гледали. Тва че съм писал навятъра не значи че послеписа не важи [you-brought-this-upon-yourself-evil-grin].

  3. Аз твоето го пазя, ше го пусна като отделно уийкли после ктъхъхъ

  4. Липсата на 13 нови книги е поради факта, че не съм намерил подобен на imdb, където мога да следя кога излизат нови книги от любими автори и поради това, че има толкова много стари книги, които трябва да прочета, че докато стане време за новите те вече са доста стари.Но ще се видя какво може да се направи за тази година.

  5. Аз и тая година ще съм на стари неща като смятам да минавам целия пратчет. Ако ми попадне нещо ново – ша споделим

  6. Понежем е мързи да логна, ше го напиша така. К-Он е яко, ако си фен на скул лайф аниметата + т’ва има яко музика и дебилщини. Инак сега се сетих, че бих написал и за албумите на Nile, Sunn O))) и code ама нема нужда при положение, че само аз си ги слушам хД

  7. За феновете на Джони Деп, има го 5 минути в целия Имагинарюм, така че не се дървете много.

  8. Не се дървим, аз филма го чакам по съвсем други причини…

  9. Да, ама целия Имагинариум е на Гилиам, който е по-важния в случая.

  10. Знам, за т’ва уточних за кого се отнася написаното :) Другото, обаче, което може да не ви хареса, е, че от актьорите, които играят Tony, Колин Фаръл е най-присъстващият след Леджър :D

  11. На мен много ми харесва.

  12. Хуу, имаджинариума си заслужава мястото в уиклито.

  13. Имагинариума много ми хареса! Бих добавил към музиката и албума на Перро Дефоррмеро – Ундергранд.

  14. Шибаното е, че заради проклетата сесия и нежеланието на никой да пише изоставаме мейджърли с уиклитата. Веднъж да се свърши…

  15. Мани и мен много ме мъчи сесията. Нищо не съм поствал за детройт мотор шоу, а и имам да пиша за Сааб.Тежко е. А така искам да се осмъртя с евтин алкохол …

  16. Преди янколко седмици щях да попитам – абе, тва ли беше, блога приключи с Изгубеняци? А и… сесията няма нищо общо. Почти. Мързел ФТВ.

  17. За моя оправдание мога да кажа, че има поне 5 неща, които съм написал от няколко месеца вече, но Тапата упорито отказва да качи, щото е педеразин.

  18. Мен не ме мързи толкова, колкото след 4 дни имам 2 изпита един след руг, за които трябва да предам НАЧЕРТАНИ търговска зала, кухня, склад, охладителна и отоплителна система… Имам и към 150 страници мат’риал да изчета. Снщои седнах да допиша ревюто за Ш. ХОлмс, но в крайна сметка не успях, защото трябва да се връщам към сесията…

    • ПИИИИИЧ, само за миналия изпит писах около 40 стрдоклад, за тоя само сравнителната литература/плява ми е 1200 (скрий се някъде) ВЪПРЕКИ ТВА успявам да троля, да гледам анимета, да чета книги за WH40K и СТалин и да спя по 9 часа. Има ли желание има начин, ама има и мързел, sooooo, you know…

      • Ако не бях по 11 часа на раота, където следпразнично ме заливат яко Уотчъри и други зяпачи може би и аз щях да правя така :Д

  19. П.П. Очаквам малко след началото на Февруари да се върнем към нормалното си съществуване, защото има бая материали да се пуснат, вклюяително Парнасус, Холмс, Бук оф Илай, Нинджа Асасин, некво ретро, а-у. Вълчо, ако пишеш кратки новинки (които да издържат повече от 1 ден като оная с Джон Малкович) ще ги качвам – за по-дълго редактиране и четене няам време, да не говорим за поне едночасово занимаване с ГЕЙМС ТУ КОМИКС и сериалите

  20. Жалко, че когато имаше време не ги качи.

  21. Когато бях на работа 2 седмици без почивка или като ми почна сесията?

  22. И винаги мое ги дадеш на бракалов или Лили барем и те свършат нещо

  23. Когато постна голямото уикли.

  24. И ги дадох някой на лилито и тя каза, че ще ги постне после, но уви.

  25. Ин ан ънрилейтед нюз – КААААААААК още не сме напраили ревю на Металокалипс? Епикест картуун ЕВА. Който не го егледал – замунда веднага, сесия ор но.

  26. Бракалов го е гледал.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: