Miwenskee’s Tekken Drama (+ bonus review)

Автор: Miwenskee

Ревю на Tekken 6? Този път целенасочено „Не“. Тази статийка ще е за хора, които просто имат време за губене, на които им се слушат мъките на непознат (да не си кривим душата, на всеки му се гледа или слуша сеир), хора, които не е задължително да харесват играта, хора, които дори не е нужно да са чували за поредицата! Това ще бъде личната ми история покрай добирането ми до тази игра, приказка, изпълнена с 3 месеца драма, емоции, заплахи, ирония и малко комедия… и още нещо… и накрая ще нахвърля едно кратко некомпетентно ревю колкото да мине номера… нали, все пак да не си изневерявам да длъжността, дох… А защо реших да ви разкажа историята? Защото в крайна сметка, е*ете се, получих проклетото нещо!

Така, вече сериозно:

Chapter 1: Getting to know you…

Историята ни връща на далечната вече дата 01.01.2010, когато потроших 3-годишния ми преносим хaрд с над 300гб данни в него, 10 от които само снимки (т’ва бяха над 5000 снимки, кажи-речи целия ми осъзнат вече живот)… Бях съкрушен… Тъмнината ме обгърна и не ме пусна дни наред… Докато след няколко дена не ме обля яркият лъч надежда, който не смятах, че ще дойде…

Един от аверите ми си беше в България за зимната ваканция (типа учи в Дания по принцип)… Техните взели, че му подарили PS3 за празниците, и той решил да си взема игри от oнлайн магазини… (следващият разговор ще бъде почти идентичен със истинския такъв, който аз и той проведохме):

Данкеца: Останаха ми кинти от тея дето си бях обменил и си поръчах Текен 6 лимитед едишън… Със суичър… За 110 лева.

Аз: Отде вe???

Данкеца: Ем тука от няк’ъв сайт. Български.

Аз (бидейки млад, но върл фен на играта): Човек вземи и на мен, моля ти се! Ако можеш, де…

(Тук Данкеца ми поства линка, за да мога да видя по-подробно какво има в пакета.)

Аз: Мале, човек, мно-о-о-го е добро… тука само играта струва 600 крони… това са около 150 лева.

(Вметвам, за който не знае, живея в Норвегия от почти 2 години насам)

Аз: Дали ще е възможно да вземеш и на мен?

Данкеца: Да’е… Ама са замислям как да ти го донеса…

Аз: Ем ако идваш насам? (имахме полу-договорка, но не беше 100% сигурно)

Данкеца: Не съм сигурен кога.

Аз: Когато ти е удобно.

Данкеца: Сега февруари може да са връщам тука и да стоя в София, Ирен ме покани, че не сме са видяли с’я тая ваканция… Пък то няк’во кофти й стана.

Аз: Ем ок, нямам нищо против… ние така или иначе не сме се разбирали кога точно ще дойдеш, само се знае за след ваканцията.

(Тук му казвам за злощастието с хaрда и как играта може да е най-якото, което ми се е случвало имайки предвид колко зле ми почна годината… и от там нататък разговора с насочва в друга посока където аз му се оплаквам как целия ми живот е заминал на майната си и как съм се опитал неуспешно да го попрая… и така нататък…)

На следващия ден:

Данкеца: Вторник ми идва Sacred 2 и Tekken 6

Аз: Е моя Текен идва ти като дойдеш.

Данкеца: Ще ти поръчам, ок.

Аз: Не си ли още?

Данкеца: Нали ти казах , че трябва да съм сигурен дали ще идвам в Норвегия.

Аз: Дори и да не дойдеш сега, пак го поръчай… ако имаш пари де… отдругаде няма да мога да си взема лимитeд eдишън…

Данкеца: Ок

(Малко след това влизам в сайта, за да проверя цената… и оставам неприятно изненадан)

Аз: Данкец, Текена е станал 169 лева.

Данкеца: … смятай…

Аз: Не го искам вече…

Така разговора ми с него около поръчката на играта свърши…

Chapter 2: Tekken Impossible…

Реших да потърся играта в тукашен сайт… Мина известно време на търсене, докато накрая не намерих един… направо не беше за вярване, имайки предвид цените на работите (разбирай почти всичко) тук, но целия пакет беше на цена, почти доближаваща се до първоначалната в българския сайт (450kr, 1kr = 0,23лв, правете си там сметката)… Както не малко сайтове за oнлайн поръчки, този ми искаше регистрация… проблемът беше, че нямах години, а ако напиша фалшиви, можеше и да не ми доставят схемата… та решавам да се обадя на баща ми да се регистрира вместо мен. Взимам си телефона и набирам номера му… позвънява веднъж… при което осъзнавам че часът е 1 сутринта, а сме делничен ден…

Следващия разговор няма да мога да предам 1 към 1 по ясни причини:

Бащата (сънено): Ало?

Аз: Здрасти, аз съм. Спиш ли?

Бащата: Да… Кажи какво има.

Аз: Виж, ако искаш можем да оставим за утре…

Бащата: Казвай сега, няма проблем.

Аз: Ъм… ок… говорих с един приятел от България, ще си взима една игра и го помолих да ми вземе и на мен, но се провали работата…

В този момент бащата ми затвори без да си довърша… Реших да звънна отново:

Бащата: Какво искаш вe?!

Аз: Тате, моля ти се, изслушай ме, наистина е важно, дай поне да си довърша. Тая игра я намерих в един норвежки сайт на много достъпна цена и искам да си я взема…

Отново ми затвори… Постоях малко… и реших да звънна отново:

Бащата: Милене, вече ставаш нахален!

Аз: Моля ти се, поне не можеш ли да ме изслушаш докрай…

Бащата: Какво искаш?!

Аз: Виж, наистина е важно за мен да направим това нещо, утре може да е прекалено късно и повече да я няма тая оферта, а офертата е много добра…

Този път не знам дали той ми затвори или връзката прекъсна по друг начин, но пак не можах да си довърша… при което реших повече да не звъня…

Chapter 3: Waiting for…

На следващия ден (смисъл същия де, имайки предвид, че разговора беше проведен в 01:00) проверих сайта отново, и, видиш ли, офертата я нямаше вече. Имаше обаче опция за наблюдение на продукта – пишеш си имейла, и ако отново го имат в наличност, ти пращат мейл. Цъкнах я тази опция, но въпреки това проверявах самия сайт отново и отново няколко дни подред… дойде третият подред ден, когато, Чудо, офертата отново я имаше. Решавам отново да звънна на баща ми. Този момент обаче се сетих да погледна часовника… часът беше 12 и нещо вечерта… и започнах да се питам дали да му звънна или не… в този момент, обаче, се сетих, че по-рано този ден ми беше споменал, че най-вероятно ще седи буден, да чака чичо ми (който се връщаше от България тогава) да му се обади, за да го вземе от летището. Подкрепен от тази мисъл, реших да звънна:

Бащата: Ало?

Аз: Спиш ли?

Бащата: Еми не, но тъкмо се приготвях… кажи какво има.

Аз: Виж, този път можем да оставим за утре.

Бащата: Кажи, кажи.

Аз: Еми… тая оферта пак я има.

Бащата: Така…?

Аз: Ми, ще искам да я взема, но за целта ми ще трябва да се регистрираш вместо мен, понеже нямам години. Ще може ли?

Бащата: Еми по принцип ще може, но не искам сега, ‘щото сега тъкмо съм се нагласил да спя, а ако реша да направя това после няма да мога сигурно до 3 да заспя, а в 5 трябва да ставам за работа.

Аз (леко разочарован): Ок, няма проблем.

Бащата: Утре след работа ще ти се обадя да го направим това.

Аз: Ок, ако евентуално още го има… А’е лека.

Бащата: Лека.

След половин час решавам проверя отново страницата, офертата отново я няма. На следващия ден проверявам страницата и откривам, че не само офертата я няма, ами и самата страница от сайта вече е изтрита.

Chapter 4: Straight tо action…

Още един-два дена проверявах страницата, но без успех… най-накрая си викам fuck it! Вече не беше въпрос на пари, трябваше да го взема каквато и да е цената… в случая редовната… Намерих я в друг сайт, проведох кратък разговор с баща ми, при което той се регистрира и я поръча… от тук нататък беше само въпрос на време…

Междувременно реших да проверя и българската страница. Видях, че цената беше спаднала отново… не на първоначалната – 110лв, но все пак не и 170… Проблемът обаче беше, че така или иначе Данкеца беше тръгнал за Дания ден преди това.

Chapter 5: The wait is… over?

Очаквах играта да дойде в рамките на 2 дена… после реших, че ще се 4, смятайки, че при положение, че поръчахме в петък, може би на работят през уикенда… Вторник следваштата седмица реших, че може би до края на седмицата ще дойде…

Изминаха 2 седмици… които ми бяха достатъчни да заключа, че играта няма да дойде + баща ми си провери сметката и отсъди, че пари не са му взели от сметката, което би трябвало да значи, че нещо не е направил както трябва при поръчката… при което парите ми (700kr) бяха върнати и забравихме за цялата история…

Датата беше 13.03.2010… Ако досега не е станало ясно, аз и баща ми не живеем на едно и също място (детайлите за което не са важни в случая)… въпреки това, обаче, аз съм регистриран на неговия адрес, което ще рече, че писма, адресирани до мен, отиват там. Проблемът е в това, че с баща ми се различаваме само по средното име и понякога е трудно да се разбере за кого е пощата, когато дойде. Казвам това, защото на тази дата дойде колет, относно които баща ми се обади:

Аз: Ало?

Бащата: Аз съм… Аве случайно да си поръчвал нещо пак oнлайн?

Аз: Не, ако бях, щеше да знаеш.

Бащата: Ем ‘щото тука дойде бележка за някакъв пакет, пък аз не помня да съм поръчвал нещо… Айде ще отида да го взема, пък евентуално пак ще ти се обадя.

(след 5 минути)

Аз: Ало?

Бащата: Миленски, ще имаш да ми връщаш парите за играта, дошла е.

При което аз не знаех дали да се радвам или да ми е кофти, понеже мина супер много време, а цената е останала същата. Това бяха пари, които изобщо не са ми влизали в сметки, пък аз като неработещ си ги пазя… изведнъж в главата ми нахлу мисълта за пуловера и забравих всички тревоги…

Така аз се сдобих с Tekken 6 Limited Edition за Playstation 3.

Ох… сега и ревю ли трябва…

Часът е 3:30 и карам на Daft Punk live mix-ове от няколко часа насам… Историята, писана вече 3-ти ден вече е завършена и си казвам, че съвсем не ми е до писане и на ревю, което така или иначе няма да струва… След това обаче се замислям малко и осъзнавам, че нямам нищо друго същаствено да правя… пък и хайде, великденски празници… чакай, чакай… т’ва в каква връзка го казвам… Така де, почвам го, пък се надяам mix-а да ми помогне да пробутам докрая…

Tekken 6:

Producer – Namco Bandai, Genre: Fighting Game

Около историята – Новия собственик на Mishima Zaibatsu е Jin Kazama, който е доста тиранически настроен напрежението се нажежава до ръба на реална война между корпорацията му и останалата част от света… ох какво да ви разпраям плота… for fuck’s sake, Т’ВА E FIGHTING GAME!

Преди да почна коментарите, искам само да отбележа, че освен Теккен 5: Dark Resurrection за PSP, това е единствената игра от този тип, която някога съм играл, което не ми дава шанса да я сравнявам с други такива. Има 8 нови героя, 6 от които са playable (7, ако броим един, който може да се играе на конзолната версия, но няма да го броим, понеже тук говорим за PS3 верисята). Тези 6 правят общия character list да се състои от 41 героя. Всъщност, сега като се замисля, новите playable герои са 5, понеже 6-тия е Jack-6 (за тези, които не знаят, Jack е серия роботи, които на всеки нов Tекен си променят цифрата отзад, но доколкото знам си е все същия character). Новите са:

Bob – някъв рус стереотипно американско/макдоналдски (демек възпълничък, ако не ме разбра) изглеждащ vigilante, който, въпреки теглото си, е много пъргав, та чак куршуми доджва, ‘сбираш ли…

Leo – някъв пак рус мега нежен тип, който, честно казано, първия път като видях, помислих за мацка…

Miguel Caballero Rojo – Испански „Ladies’ man аkа Mira La Chica“ kinda guy.

Zafina – Няква злобна (доколкото разбрах) индийка

Alisa Bosconovitch – О, не съди по фамилията, това е японка! По точно японски андроид, от тея сeкси андроидите.

Lars Alexandersson – Доведен брат на Jin Kazama, който е с шведски произход, което обаче пак не си му пречи да плямпа на японски

(Kойто се интересува от бекграунд инфо на герои, може да види тук (Цък)

Това последното за езиците го казвам, понеже в Scenario Campaign-а са го направили така, че по време на разговор героите от Tekken Bloodline-а да говорят на японски със субтитри отдолу, докато останалите герои си говорят на английски (И ПАК СЕ РАЗБИРАТ ЕДИН-ДРУГ BE, МАА МУ…)

А относно самия Scenario Campaign, тук стила на игра се променя по скоро от Fighting във стандартен ‘Beat Ем Up’ с бос на края на нивото. С това изключение всичко друго е като в Arcade Mode-а – Познатите ти комбота, в зависимост с кого играеш. Информативно ще вметна основната система на битка, (която всеки, който е решил да чете и тази част от статията, най-вероятно вече знае, а може би много преди мен) – има Low, Medium и High удари, които можеш да блокираш чрез използване на бутоните за пристъпване назад и съответно приклякане. Комботата няма какво да ги коментирам, комбота като комбота, научаваш ги и ги ползваш, съчетаваш ги, въртиш ги, сучиш ги и постепенно задобряваш… движенията при изпъляване на комбота са нереалистични, което го казвам както като добро, така и като лошо нещо. Лошо, ‘щото не ми харесва начина на реакция на опонента когато го удариш. Добро, щото, дох, няма да е Tекен ако не направиш 3 салта и същевременно не направиш хилядо hit-а

Графиката е добра. Мен лично еднакво добре ми харесват както самите герои, така и бекграундите, които не са малкo, между другото.

Звук – имайки предвид жанра, е хубав, има бекграунд музика (жица, едно-друго), има бекграунд звукови ефекти, в зависимост къде се намираш… и естествено вариациите на punch sound ефекти са доволни.

Т’ва имах да кажа… като цяло фен ли си на тоя тип игри, тази ще ти хареса, гарантирам го (пак казвам, ако си фен)

Оценка: 8/10

Advertisements

~ от Blog of Idiots на април 6, 2010.

2 Коментари to “Miwenskee’s Tekken Drama (+ bonus review)”

  1. пфффффф tldr and needs more pics.

  2. бах тъпака метъла :D

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: