Frankenstein [2012]

Автор: ThunderWolf

SPOILERS да кажем, че няма…много.

Театър на кино. Yup, its true. Надявам се това да става все по-често, защото се оказа, че е яко. Самата пиеса Франкенщайн е част от инициативата на British Council и National Theatre в Лондон, която прожектирана театрални постановки в киносалоните, за да може и ние да видим как го правят в Англия без да ни се налага да ходим до там. И всичко се получава супер добре.

В пиесата участват Бенедикт Къмбърбач (Sherlock, War Horse, предстоящото продължение на Star Trek) и Джони Лий Милър (Hackers, Trainspotting, предстоящия сериал Elementary),а режисурата е на Дани Бойл (Trainspotting, 28 Days Later). Бойл е толкова зарибен, че разработва два варианта на пиесата, в които главните актьори разменят ролите си на Виктор Франкенщайн и Създанието. (За съжаление в Пловдив имаше само версията, в която Милър е Създанието, а Къмбърбач – Франкенщайн.) Преживяването е уникално (да, уникално е подходяща дума, защото досега не съм бил на театър в кино).

Адаптацията е дело на Ник Диър (тука нямам какво да кажа), който преобразява книгата на Мери Шели умело. Основната разлика от романа е, че тук чудовището получава глас, за да разказва и да поставя въпроси относно себе си и хората. Създаден и захвърлен, но надарен с интелект съдбата го учи бързо как да се сблъсква със злобата към различното, но в същото време и с красотата, която ни заобикаля. Създанието тук е много по човешко, но и много по-чудовищно. Пиесата ни въвежда във вътрешния свят на творението от невинното му начало до… всъщност, ако кажа докъде ще ви спойлна и затова ще кажа само, че накрая нещата въобще не са невинни. Началото обаче е доста въздействащо. За няколко минути виждаме как създанието се разжда, учи се да стои право, да ходи, да тича и да говори. Виждаме и как преживява първия допир на слънчевите лъчи и чува песента на птиците. Останалите елементи са що годе все от книгата. Актуалните проблеми за отговорността в науката, нуждата от родителски грижи, дебата nature vs. nurture, когнитивното развитие и естеството на доброто и злото са засегнати още по-силно от преди.

Ако си мислите, че да гледаш театър на кино не е същото. Да, така е. По-добре е. Умелата кинематография подсилва актьорското присъствие чрез близки кадри, ефектите са на невиждано ниво, дизайна на сцената на Кралския национален театър е изключително креативна.

Както казах представлението е уникално. Определено си заслужава да се види няколко пъти и се надявам да има интерес и отново да почнат да го прожектират. И най-вече да пуснат версията, в която Къмбърбач е Създанието, защото съм му голям фен.

Оценка: 9/10

Прилича на: Frankestein (you don’t say)

Advertisements

~ от Blog of Idiots на юни 30, 2012.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: