The Hobbit: An Unexpected Journey

the-hobbit-an-unexpected-journey-movie-poster-1[1]Автор: ThunderWolf

THERE WILL UNEXPECTED SHORTAGE OF SPOILERS

Sooooo, The Hobbit. The Hobbit, baby. Мда не знам как да започна затова започвам направо. The Hobbit е як, bastiches. Направо се чудя защо всички толкова се съмняваха, че няма да е. Всъщност знам защо се съмняваха. Заради 48 fps простотията и заради увеличаването на поредицата от две части на три при положение, че можеше да е само една. Но след като го гледах се оказа, че е нямало от какво да се притесняваме. Имам малки забележки разбира се, но те са по-незначителни от половината джуджета, които участват.

Няма да обръщам внимание на всичките драми, които имаше около продукцията, защото те са много и достатъчно добре документирани из интернет. Важното е, че след първаночално дърпане Питър Джаксън се съгласи да режисира и тази трилогия. Нищо против Гилермо Дел Торо, но Властелина си е поредица на Джаксън и не съм сигурен, че щеше да ми хареса със специфичния стил на Дел Торо.

В The Lord of the Rings беше използвано колкото се може по-малко CGI. Тук не е точно така и имаме компютърни гоблини, зайци, тролове, таралежи и орки, но това са само положителни неща. Екшън сцените също са по-епични и са повече от колкото се очаква. Последната битка определено си заслужава да се направи на влакче в увеселителен парк. Сега идва момента за спорния 48 frames per seconds дебат. Ние го гледахме на 24 frames per second не защото беше единствената опция, а защото от опита ми с дигитални камери с висок frame rate съм разбрал, че предпочитам да си гледам филмите old school (Gotta keep that hipster cred, brah), а не все едно гледам извънредна емисия на новините на живо от Кабул. Също така 48 fps и CGI не вървят ръка за ръка, а по-скоро глава за черва.

Сценарият е единственото нещо, което всъщност търпи малка критика. Хобитът е кратка и детска книжка и съвсем лесно може да се адаптира в един тричасов филм, но според Джаксън и компания явно е също толкова лесно да се адаптира и в три тричасови. Структурата и атмосферата на творбата са запазени, но е добавена една сюжетна линия свързана с Radagast the Brown и Некроманта от Дол Гудур. Тук идва мъничката критика, която имам. Макар че времетраенето е 169 минути, което го направи най-кратката творба на Джаксън за Средната Земя, самият филм създава чувството, че е най-дългият. Първият един час изглежда като един безкраен пролог изпълнен със сцени, които ни запознават с джуджета, драконите, магьосниците, джуджетата, елфите и най-важното джуджетата. Всичките драма с некроманта на този етап изглеждат ненужни и определено можеше да се съкратят и темпото да е по-плавно. От положителната страна има толкова сцени, които бяха препратки към сцени от Задругата на пръстена, че ми се иска да пищя като малко дете и да викам „Оле, оле, Билбо направи абсолютно същото в Задругата на Пръстена! Оле, оле. Гандалф пак си блъсна главата в полюлея!” и други подобни неща. Това, което не ми хареса обаче беше, че сцената, в която Билбо намира пръстена не е същата като тази от Задругата, но това е бял кахър.

Актьорският състав е просто огромен, но това не е нищо особено, защото все пак има 13 джуджета „главни” герои и още няколко поддържащи. Билбо Бегинс този път го играе Мартин Фрийман, който е просто перфектният избор. Страшно се радвам, че след толкова години в света на киното пичът най-накрая започна да участва в яки неща като Sherlock и The Hobbit. Oт новите допълнения силно впечатлениe прави Ричард Армитаж (Captain America: The First Avenger) като Торин a.k.a. dwarven Aragorn. И той също е талантлив актьор, който се нуждае от хубави роли. Другите джуджета, които имат някакъв шанс да ги забележите са Кен Стот като Balin a.k.a. дъртото джудже разказвач, Ейдън Търнър (Being Human UK) като Кили а.k.a. dwarven Legolas и Джеймс Незбит (Jekyll) като Бофур a.k.a. джуджето със смешната шапка. Всички останали имат изключително мизерни роли, но това не е по вина на Джаксън и компания, а защото и в книгата почти не им се обръща внимание. Иън Макелън се завръща като Гандалф най-вече, защото няма голям избор и в последните десет години не участвал в нищо значително освен X-Men и Властелина. И Анди Съркис се завръща в ролята, която го направи известен и всяка сцена с него е просто безценна. Бях забравил колко трагичен всъщност беше персонажът на Голъм. Силвестър МакКой (седмият Doctor Who) е Радагаст Кафявият, който според Саруман прекалява с гъбите и си личи. Завръщат се и гореспоменатия Саруман (Кристофър Лий), Елронд (Агент Смит) и Галадриел (Кейт Бланшет) както и Фродо (Илайджа Ууд), който има малка роля в пролога. Бенедикт Къмбербач също се води, че участва, но ролята му е практически несъществуваща. Повече от него в The Desolation of Smaug.

Музиката естествено отново е дело на Howard Shore и естествено отново е супер яка. Има няколко рециклирани мелодийки, но и доста нови неща. Основната тема Misty Mountains Cold е особено зарибяваща.

Еми това беше. Знам, че има хора, които са недоволни, но FUCK THEM! Aз с нетърпение очаквам следващите части, защото там нещата стават наистина епични и се появава Bard The Bowman, Legolas – a bowman, Стивън Фрай, Benedict Cucumberbatch, Кейт от LOST и най-важното повече Ned The Pie maker.

Оценка: 9/10

Прилича на: най-вече на The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring, но и на The Two Towers и The Return of the King

Не прилича на: Star Wars Episode I: The Phantom Menace

Advertisements

~ от Blog of Idiots на декември 15, 2012.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: