The Hobbit: The Desolation of Smaug

the-hobbit-the-desolation-of-smaug-posterАвтор: ThunderWolf

THE DESOLATION OF SPOILERS!!!

Декември месец. Това вълшебно време през годината, когато Питър Джаксън и компания ни даряват подаръци базирани на Толкин. Все едно е Коледа. Предната част беше приета като типичен приклуъл. Почти всички я хареса, но винаги със забележката, че не е по-качествена от Властелинът на пръстените. Предполагам, че мненията за Тhe Desolation of Smaug ще са същите, защото той е як като изключим няколко дребни забележки. Още по-якото е, че вече всички са наясно, че 48 fps смуче и никой не го споменава.

Голяма драма настана, когато обявиха, че в крайна сметка ще разделят книгата на три части, а не на две. И по всичко изглежда, че драмата е била обоснована. The Desolation of Smaug не е самостоятелен филм, а парче от един голям пъзел и гледайки само него ще останете с чувството, че последните 30 минути липсват. Нещо, което The Two Towers успя да избегне ловко. И това е основната критика. Всичко е друго е тривиално.

Екшън сцените са по-епични от всякога. Преследването с гоблините в An Unexpected Journey тук е детронирано от преследването с бъчвите като най-заслужаваща да се превърне в увеселително влакче сцена. В него обаче имаше няколко секунди POV шотове, които изглеждаха все едно гледам extreme rafting по Discovery Channel. Въобще не се вписваха в цялата атмосфера. Елфите са най-големите нинджи на Средната земя, а Леголас се завръща с още по-акробатичен комплект от атаки.

Сценарият е претърпял редица подобрения и като изключим гореспоменатата липса на финал почти нямам забелжки. Няма излишен exposition, няма ненужни сцени и няма нито един скучен момент. Всички промени от книгата са положителни. Времетраенето е отново е около 160-170 минути, но този път всяка секунда е ценна. Някои сюжетни линии имат завършек за разлика от други. Съдбите на Смог и Бард ще бъдат решени в There and Back Again, но взаимоотношенията между Тауриел и Кили стигат до логичен климакс. Също така липсват песни, които бяха от по-ненужните елементи в предната част.

Актьорският състав е почти същия, но този път имаме редица нови дебютанти, които да крадат от екранното време на Билбо, Гандалф и джуджетата. Подобно на Фродо в The Two Towers Билбо Бегинс (Мартин Фрийман) е принизен до поддържащ персонаж в собствения си филм за сметка на Торин, Кили и други. Иън Макелън също има изключително малка роля и предимно се занимава с Азог и Саруман, а с него се тътри Радагаст, който единственото забелижително нещо, което прави е да ни припомни практичната си прическа. Повечето от джуджетата отново са забити в трета глуха и освен Торин (Ричард Армитаж) и Кили (Ейдън Търнър), които са едва ли не главните герои, не правят нищо. Малките изключения са Балин и Дуалин, които имат повече от две реплики и Бомбур, който не помня дали имаше реплики, но блести с няколко смешни момента. Особено по време на бягството с бъчвите.

Новите попълнения са доста. Още в началото се запознаваме с Беорн (Mikael Persbrandt). Той е нещо като Том Бомбадила на Хобита и съвсем спокойно можеше да го няма, както го нямаше Том Бомбадил във Властелина. След това идват елфите от Миркууд, които ни доставят Еванджилин Лили (Кейт от LOST) като Тауриел, моят любимец Лий Пейс (Pushing Daisies) като елфския крал Трандуил и Орландо Блум като Леголас. Тауриел има огромна роля и в един момент до толкова хайджаква сюжета, че все едно не гледаш Хобита, а The Elfish Diaries. Любовният триъгълник между нея, Кили и Леголас е от по-тъпоъгълните. А Леголас е по-тъпата страна. Той и без това е тук само, защото е баща му го има и е логично и той да е в кюпа. И заради фенсървис. Все пак Блум е един от малкото, които направиха кариера след Властелина на пръстените и си има причина за това. Едно нещо, което забелязах беше, че лицето изглеждаше CGI. Най-вероятно 30 годишният Блум не е толкова елфичен, колкото 20 годишния. Лий Пейс има по-малка роля, отколкото исках, но това, защото предпочитам да гледам 9 часа само него вместо някакви vertically challenged дребосъци. Всяка сцена с него обаче е просто перфектна. Дано и неговата звезда да изгрее след края на поредицата.

В третия акт идват и хората от Брий. Те странно наподобяват Рохан за целите на сюжета. Имаме Bard The Bowman, който е най-зле наименувания герой в поредицата, защото нито е бард, нито е стрелец. Но пък Люк Еванс се справя в ролята Еомер… имам предвид Бард по-качествено отколкото се надявах. Може би защото за първи път работи с качествен режисьор. Новият Теоден и новият Грима са изиграни от Стивън Фрай, който има прическа по-ужасна от тази на Радагаст и Раян Гейдж, който прилича на зъл педофил, но не е нито едно от двете. И стигаме до най-важният герой, а именно Смог. Бенедикт Кюкюмбербач е велик. Смог е велик. Бенедикт Кюкюмбербач като Смог е велик. Мда, не знам какво друго да кажа. Освен, че вече гледането на Sherlock никога няма да бъде същото.

Голъм (Анди Съркис), Саруман (Кристофър Лий), Елронд (Агент Смит) и старият Билбо (Иън Холм) липсват, в тази част, защото няма какво да правят така или иначе. Галадриел (Кейт Бланшет) обаче я има за около една секунда. Питър Джаксън е човек, който яде морков, а бебето Гимли го има на снимка. И с това се изчерпват интересните камеота.

Музиката разбира се отново е дело на Хауърд Шор и разбира се отново е супер яка. И този път има рециклирани мелодийки от Властелина, но това си беше ясно. Специално бих отбелязал сингъла I See Fire на Ед Шиъран, който върви по време на финалните надписи. Бая зарибена песничка, която на първо слушане изглежда прекалено модерна на сетинга, но се вписва тематично с последната сцена.

Аnd that’s it. Остана само да чакаме There And Back Again, в който Смог ще си вземе още в началото и после ще се насладим на битката между петте армии. Определено ще е подобаващ завършек.

Оценка: 9/10

Прилича на: The Hobbit: An Unexpected Journey, но повече прилича на STAR WARS Episode V: The Empire Strikes Back, The Matrix Reloaded, Pirates of the Caribbean: Dead Man’s Chest и то не по-добър начин
Не прилича на: STAR WARS Episode II: Attack of the Clones.

~ от Blog of Idiots на декември 23, 2013.

2 Отговора to “The Hobbit: The Desolation of Smaug”

  1. Само да вметна, че и Стивън Колбер+ цялата му рода имат камео в Езерния град, който не знам нарочно ли си нарекъл Брий.

  2. Не е нарочно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: