Alice in Wonderland

автор: Tyrael

Alice in Wonderland е пресен и нагледен пример защо всички в Disney са за разстрел. Защо и Бъртън е за разстрел покрай кретените отвъд голямата вода. Защото Алиса, драги читателю, предоставя толкова бездънна яма за запълване с шантавост, фантазия, креативност и каквито други луди епитети се сетиш, която в крайна сметка прелива от леко насилени Бъртънизми, увити в сладникавия Disney целофан, насочен към по-млада (разбирай инфантилна) аудитория. Просто някъде в процеса на създаване някой някъде е забравил, че Alice in Wonderland не е детска книга и следователно филм в нейния сетинг също не трябва да е такъв.

Сюжетът трябва да ти е станал ясен още на база трейлъри – Алиса се завръща след 10 години в Wonderland, като по време на отсъствието й Хелена Бонъм Картър е завзела всичко и прави на въпреки на Ан Хатауей, която й се явява сестра. Плосковат? Безспорно. Което също пречи, защото подобно на Avatar и тук можеше да се сътвори някакъв адекватен сценарий, в който да става нещо коренно различно от книгата, но все така оригинално и странно. В конкретната ситуация имаме няколко преработени сценки от книгата плюс няколко крайно изнасилени нови такива, които стоят лепнати накриво и без абсолютна никаква кохерентност с останалите или пък помежду си.

Последното се отнася за целия куест на Алиса, която се среща с всеки от култовите персонажи от книгата, обменя си 5-6 реплики с тях и скача на следващата сцена като най-притеснителна е именно честотата, с която го прави. Всичко толкова ВОНИ на Дисни-усещане, че в един момент просто ти се приисква да отебеш и Бъртън, и Деп, и крайно изнасиленото 3D (той самият филм е само преработван за триизмерност, не е правен с тази насока, и затова половината филм можеш да го изгледаш без очила като особена разлика едва ли ще усетиш). Което можеше да пренебрегнеш с лекота, ако това не бяха ШИБАНИТЕ Бъртън и Деп, мамка му, които просто не е имало случай да се дънят толкова жестоко.

Неанимираните актьори са буквално плачевни. Миа Васиковска в ролята на Алиса може да е много подходяща като визия и прочее, но играе персонажа си без абсолютно никакъв дух. В допълнение, сценарият се е постарал да осакати образа максимално, ограбвайки го от всички онези типични за книжната Алиса въпроси и реплики като в последния момент вероятно в пристъп на милост е решил все пак да пусне една-две. Джони Деп играе малко над средното ниво, което за актьор от неговия ранг трябва да се чете като ПЛАЧЕВНО. Така Шапкарят ще се запомни много повече с грим и костюм, отколкото с играта зад тях. Ан Хатеуей е приемлива като бялата кралица, но отново имаме случая с образа на Деп – смазваща визия, брутален замисъл зад самия образ, но просто актьорската игра не може да прескочи толкова висока лента. Приятно изключение е червената кралица, чийто образ е доста точно предаден – шантав и властен, контрастен и изключително приятен за гледане.

Въпреки всичко гореописаните недъзи биха били бели кахъри, ако Alice in Wonderland не беше толков болезнено предвидим и на сценарно, и на визуално ниво. Въпреки, че не се следва дословно творбата на Л. Карол, зрителят пак ще е наясно с развиетието, посоката и завършека на сюжетната линия при положение, че е гледал поне една Дисни приказка в живота си. Визията, за която ще стане въпрос по-долу, колкото и да е пипната, си остава неизненадваща с елементите си. Бъртън си личи във всеки кадър, всеки анимиран герои, всеки слой грим и всеки оттенък на чудното CGI небе, но в случая ситуацията е „още от същото“ каквото сме виждали вече в множество други филми. А тази визуална повторяемост, при все приятна, просто писва и те кара да се запиташ толкова ли е велик Бъртън, че не може да се развихри дори в един такъв свят без граници.

Ако все пак трябва да спомена хубавите неща в това двучасово сценарно лутане, то това определено са анимираните персонажи и Страната на Чудесата като цяло. Алан Рикман, озвучаващ гъсеницата, е отново СМАЗВАЩ с гласа си. За съжаление, екранното му време от 10-15 реплики ми се струва крайно недостатъчно. Колега по култовост му правят мартенският заек и чеширският котарак и двата анимирани и озвучени без грешка. Jabberwocke, чийто глас принадлежи на огромния Кристофър Лий, също е от приятните попадения, но отново – крайно кратка поява и с точно 2 реплики, ебати.  Така че тук по-скоро се загледай в анимираното актьорство в случай, че искаш да останеш доволен от филма…

…Към което, апропо, трябва да споменем и самия сетинг на Wonderland, който в случая добавя доста бели точки към впечатленията ми. Въпреки, че както споменах по-горе, всичко е предвидимо и някак си познато като цветова гама, любимецът ни Тим отново си е свършил работата по този параграф безупречно. Синьо-лилаво-зелените гори от гъби, пепелявостта на опустошените ливади, обширните ръждиви поля пред замъка на Червената кралица, огромната шахматна дъска с руините – всичко е пир за окото (и за очилата и за 3Д очилата върху тях, нали, Сашо?) и като цяло това ме спира тотално за заплюя филма като провал. Защото той това определено не е; по му приляга епитета „умерено разочароващ“…

Като за край ми е трудно да сложа нещо конкретно, защото Alice in Wonderland ме изпрати от кино салона с много смесени чувства. От статията мисля, че става ясно защо. Може би, ако го нямаше фактора Дисни и Бъртън имаше свободата да създаде една по-тъмна/луда/хаотична атмосфера (както си се полага, ебаси! Това не е „Принцесата и Жабока“!), всичко щеше да си дойде на мястото. Сега, обаче, всичко е много условно и оценката е крайно плаваща в зависимост какво очакваш!

Оценка: 6.5/10 (ако си Бъртън фенбой), +1 ако просто си отишъл да гледаш 3Д цветна феерия с Джони Деп…

~ от Blog of Idiots в март 8, 2010.